Кенет Рогоф: Какъв е проблемът на развитите икономики?

Днешният бавен растеж на развитите икономики продължение ли е на трайния дългосрочен спад? Или рефлектира ли той върху нормалните последици от една дълбока системна финансова криза? И по-важното – трябва ли да дадем окончателни отговори на този въпроси, за да стимулираме темпа на икономическо възстановяване?

На тези въпроси се опитва да отговори Кенет Рогоф, професор по икономика от Харвардския университет, пред Project Syndicate.

На една от последните конференции, организирана от Международния валутен фонд (МВФ), бившият американски финансов министър Лари Съмърс защитаваше тезата, че днешният спад на растежа има белези, които датират още преди началото на финансовата криза.

Съмърс постави особен акцент върху нуждата от повече инвестиции в инфраструктура, мнение, което много икономисти сърцато споделят, особено ако някой от тях се позовава на истински продуктивните инвестиции.

Други също несъмнено се притесняват от трайния спад, въпреки че повечето гледат от страната на предлагането вместо от страната на търсенето. Икономистът Джефри Сакс, например, защитава тезата, че американската икономика трябва да се изправи пред множество структурни пречки за бъде растежът устойчив, включително офшоринг, несъответствия на уменията и разпадаща се инфраструктура.

Интернет предприемачът Питър Тиел, легендарният гросмайстор Гари Каспаров и икономистът Робърт Гордън предполагат, че неспокойствието все повече се задълбочава. Те твърдят, че технологичният двигател, който е задвижвал човечеството от едно икономическо плато до следващото през последните 200 години, губи мощност. Или казано по-просто, интернет може да е супер, но едва ли е толкова важен колкото течащата вода, електрификацията или колкото двигателя с вътрешно горене.

Тезата на Гордън, Каспаров и Тиел е изключително интересна, въпреки че поставих под съмнение техните негативни заключения. Лично аз смятам, че по-големият риск е, че темпът на технологичния прогрес ще се ускори твърде бързо, така че обществото да успее да се приспособи, макар че опитът досега основно е положителен.

Безспорно, днес развитите икономики спешно трябва да адресират всякакъв вид технологични, социални и политически несъвършенства. Въпреки всичко нетрадиционния растеж през последните 5 години все още носи всички белези на типичното мудно възстановяване от дълбока системна финансова криза, както аз и Кармен Рейнхарт пишем в книгата „Този път е различно“ („This Time Is Different“).