Кенет Рогоф: Какъв е проблемът на развитите икономики?

Разбира се, структурната реформа е от значение след една финансова криза, каквито са и политиките за запазване на съвкупното търсене, докато икономиката оздравее. Най-големият провал на икономическата политика след 2008 г. се състои в невъзможността на правителствата да намерят креативни начини да отпишат неустойчивите дългове, например на пазарите на ипотеки в САЩ и в периферията на Европа. Това включва невъзможността да се емитира публичен дълг, където е необходимо, за да се улесни преструктурирането, особено ако общия дълг в икономика (или общия на еврозоната) може да бъде намален с една и съща операция.

Но Съмърс определено е прав, че продуктивната инвестиция в инфраструктура е плодът, който расте най-ниско на дървото. Разбира се, правителствата трябва да се притесняват за дългосрочната траектория на публичния дълг. Но продуктивната инвестиция в инфраструктура, която генерира дългосрочен растеж се самоизплаща. Ето защо няма нужда да има какъвто и да било конфликт между краткосрочната стабилизация и рисковете за устойчивостта на дълга в дългосрочен план. С днешните ултра ниски лихвени проценти и висока безработица публичната инвестиция е евтина и много проекти предлагат висока възвръщаемост – поправянето на мостове и пътища, подобряването на електроенергийната мрежа, както и на транспортната система, са само няколко показателни примера.

Уважавам това, че има хора, които се уповават на вярата, че мултипликаторите на Кейнс са много по-големи от единица, което означава, че дори и разточителните държавни разходи са продуктивни. Но, давайки фини емпирични доказателства и законни опасения за подкопаване на доверието в ефективността на правителството, както и с толкова много възможности за продуктивно използване на ресурсите, това изглежда като титанично идеологическо разсейване.

Далеч от ясно е защо фактически всяка инфраструктура трябва да бъде финансирана публично. Все още има огромни запаси от частни богатства, стоящи в кулоарите, които могат бързо да се мобилизират в подкрепа на продуктивната инфраструктура. Правителството трябва да помогне с правата преди строителството, както и със силна регулация, за да защити обществения интерес след това.

По време на първия си мандат президентът на САЩ Барак Обама предложи да се създаде инфраструктурна банка, която да помогне за насърчаване на публично-частните партньорства. Това все още е добра идея, особено ако банката поддържа професионален персонал, който да помага при дефинирането на разходите и ползите при публичния избор (включително екологичните разходи и ползи). Дори ако кейнсианските мултипликатори са наистина в горния край на консенсуса, мобилизирането на частен капитал за инвестиции притежава повече предимствата от емитирането на публичен дълг.

Някои коментатори предполагат, че основната причина за трайния спад, както и основното обяснение за ултра ниските лихвени проценти, е ниската раждаемост в целия напреднал свят. Ако е истина, случаят на всеки вид инвестиции, публични или частни, ще бъде по-комплексен; трябва да има работна ръка, за да се използва капиталът. Но аз подозирам, че двигателите на бавния растеж и ниските лихвени проценти, които имаме днес, преминават далеч отвъд ниските нива на раждаемост, като в този случай това не трябва да бъде пречка.