fallback

Отказът от "Южен поток" е необичайно дипломатическо поражение за Путин

Отслабената руска икономика заради западните санкции и поевтинелия петрол вероятно също е допринесла за решението

09:40 | 02.12.14 г. 65
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

Отказът на руския президент Владимир Путин и Русия от строежа на газопровода Южен поток - грандиозен проект, който бе замислен първоначално да установи господство на страната в Югоизточна Европа, е необичайно дипломатическо поражение за Путин, пише в свой анализ New York Times.

Същевременно той нарече отказа от газопровода загуба за Европа и обвини Брюксел в неотстъпчивост. Решението изглежда е и необичайна победа за Европейския съюз и правителството на Обама, които тази година проявиха безсилие, след като Путин анексира Крим и раздуха бунт в Източна Украйна. 

Русия дълго време представяше проекта за Южен поток на стойност 22 млрд. долара като разумен бизнес ход. Но Вашингтон и Брюксел го отхвърляха като зле прикрит опит на  Кремъл да циментира позицията си на господстващ доставчик в Европа, заобикалящ Украйна.

Конфликтът в Украйна засили натиска на Европа срещу газопровода и строежът му бе спрян от България през юни, припомня NYT.

Ако има печеливш от всичко това, той е Турция, която наред с Китай и други бързо развиващи се страни, нуждаещи се от енергия, се възползва от споровете между Изтока и Запада, за да си издейства дългосрочни енергийни доставки на изгодни цени.

Решението на Москва задълбочава конфликта за оценения на 22 млрд. долара проект, пише WSJ. „Южен поток“ би позволил на Москва да заобиколи Украйна при доставките си на газ за Европа. На два пъти през последните десет години Русия спря доставките на газ заради спорове с властите в Киев.

Украинският конфликт и обтегнатите отношения между Киев и Москва хвърлиха сянка над целия енергиен сектор в Европа. Със задълбочаването на кризата в Украйна, която се разрасна в противопоставяне, напомнящо на Студената война, западните сили  решиха да окажат съпротива на агресивната политика на Путин, изразяваща се включително в проекта за газопровода Южен поток. 

Руският президент лично определя стратегията за енергетиката и газопроводите, която е може би най-важният източник на неговата мощ на международната сцена. От години той и Западът си съперничат за контрол над енергийните доставки за Европа, посочва NYT.

Предвид санкциите, които САЩ, ЕС и съюзническите страни от Азия наложиха на Русия заради кризата в Украйна, сега Кремъл търси по-тесни връзки със страни, които не са участвали в наказателните мерки. Така например Москва вече сключи огромна сделка за доставка на природен газ с Китай по-рано през тази година и увеличава търговията със селскостопански продукти с Турция и страните от Латинска Америка.

„Южен поток“, чийто строеж започна през 2012 г., трябваше да гарантира доставките на над една десета от годишното потребление на газ в Европа и да преминава по дъното на Черно море. На фона на кризата в Украйна проектът се превърна в разменна монета между Москва и ЕС. След значителен натиск от Брюксел и Вашингтон България, като транзитна страна, спря подготвителната работа по проекта за изграждането на газопровода през юни.

ЕК критикуваше тръбопровода и с аргумент, че нарушава Третия енергиен пакет на ЕС. Путин разкритикува вчера остро преди всичко България. „Позицията на Европейската комисия не е конструктивна и не отговаря на икономическите интереси на Европа," добави той.

„Президентът лично реши да спре проекта“, заяви министърът на енергетиката на Русия Александър Новак пред агенцията ТАСС. Формално за това е необходимо решение на Надзорния съвет на проектната компания. Въпреки това обаче в нея Русия като мажоритарен собственик има думата.

Според редица медии в Москва Русия е вложила досега около 4,66 млрд. долара (около 3,740 млрд. евро) в проекта. Но енергийната суперсила сега е значително отслабена, защото цената на петрола е много ниска и икономиката й отслабва заради западните санкции около кризата в Украйна. Наблюдателите не изключват, че и това може да е допринесло за решението.

Няколко часа преди изявленията на Путин в Анкара властите в Киев обявиха, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) се е съгласила да предостави на Украйна заем от 150 млн. евро за модернизацията на тръбопроводите на страната. „Разходите ще бъдат намалени с 20 на сто", заяви украинският премиер Арсений Яценюк в Киев, като отново се изказа против „Южен поток“. "Това е руски политически проект", заяви той.

Междувременно Путин отново заплаши ЕС с преориентирането на страната по енергийните въпроси. „Русия ще транспортира своите енергийни ресурси към други региони на света. Ние ще влезем на други пазари и Европа няма да получи тези доставки - поне не и от Русия. Но това е изборът на европейските ни приятели", каза още Путин.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 00:49 | 14.09.22 г.
fallback