Европа готви завръщане на иранския пазар

Германците искат да продават своите машини, французите - автомобилите си, италианците - тръбите си. А британците се надяват да финансират цялата търговия.

След няколко месеца на подготовка най-накрая започна европейското състезание за парче от пазара от 80 млн. души, който предстои да бъде отворен за Запада – Иран, коментира POLITICO.

Ще са нужни няколко месеца преди всичко да дойде на мястото си. „Няма да е преди началото на следващата година, когато нещата наистина ще се изяснят, а санкциите в действителност бъдат премахнати“, казва Сюзън Кренклър, ръководител на германска консултантска фирма, специализирана в търговия с Иран.

Но самата перспектива за отворен ирански пазар вече кара големи и малки компании, и дори правителства, да очакват с нетърпение потенциалното възстановяване на преди оживената, а сега замряла търговия между Европа и Техеран.

Германският вицеканцлер Зигмар Габрие, който е и министър на икономиката и енергетиката, ще е ръководител на бизнес делегация в Иран през следващата седмица. Френският външен министър Лоран Фабиюс, чието портфолио включва търговски отношения, също обяви, че скоро ще направи пътуване до Техеран, като очевидната цел е възобновяването на търговията.

След като бе осакатена от шест години тежки санкции от Запада и осем години лошо икономическо управление от бившия президент Махмуд Ахмединаджад, очаква се иранската икономика отново да се разрасне с годишен темп между 5% и 6%.

Страната ще възстанови приходите си, изгубени през годините, в които не можеше да продава петрол на световните пазара, а Europe Inc. бърза да се върне в златната мина.

Западните компании ще намерят причини да се радват, дори ако търговията отново достигне нивата си отпреди санкциите: френският износ към Иран, например, е спаднал до около 500 млн. евро през миналата година от около 4 млрд. евро преди санкциите.

Общият износ на ЕС към Иран през миналата година възлиза на малко над 6 млрд. евро, или 0,4% от общата търговия на съюза и около половината от тази през 2008 г. Германия, преди един от най-големите износители за Иран, сега е изместена от Китай, Индия, Южна Корея и Турция.

Иранската икономика обаче също търси западни финанси и стоки. Националният авиопревозвач има нужда от самолети, а самолетите имат нужда от резервни части. Огромните петролни и газови полета имат нужда от западни технологии и финансиране, за да бъдат ефективно експлоатирани.

„Инфраструктурата – от железопътния транспорт до пътища и ВиК инсталации, се нуждаят от огромни инвестиции“, казва Тиери Ковил, научен сътрудник и специалист по Иран във френския Institute for International and Strategic Affairs.

Докато през изминалото десетилетие санкциите срещу Иран постепенно ставаха все по-тежки, правителствата понякога трябваше да притискат бизнесите да се съобразяват с тях. Френското външно министерство, например, трябваше да накара петролната компания Total да прекъсне връзките си с Техеран преди шест години.

Сега, по ирония на съдбата, правителствата насърчават местните си компании да не губят време и да сграбчат иранската възможност.

Има опасения, че някои компании може да платят политическата цена за отношението на правителството си по време на дълго проточилите се преговори по иранската ядрена програма.

Френските бизнеси дискретно изразяват опасенията си относно твърдата линия, заемана от Фабиюс по време на разговорите. Но „иранците са прагматични“, казва Кренклър. „Сделките ще бъдат изключително бизнес насочени. Залогът е твърде голям“.