Руският президент Владимир Путин продължава да поднася изненади. Руската военна намеса в Сирия, последвана от срещата с Башар ал-Асад в Москва тази седмица, стресна света, пише в свой анализ The New York Times.
Точно както се случи след действията на Путин в Украйна миналата година, веднага заваляха коментари за предполагаемия му стратегически гений. Говори се, че той действа решително, поемайки инициативата, извършвайки реални действия, за разлика от това, което прави Западът в Сирия.
Преди пет години Русия беше в много по-силна позиция, както у дома, така и в света. Днес Путин е в защитна позиция, взема все повече лоши решения, воден от една остаряла теория на международната политика.
Признаването на грешките на Русия въпреки това не гарантира бъдещ провал. САЩ и други страни не могат да стоят безучастно и да чакат Русия да се провали. Вместо това те трябва да приемат цялостна стратегия за свеждане до минимум на отрицателните последици от действията на Русия и увеличаване на положителните от тяхна страна, сочи анализът.
Преди пет години Русия беше на ход. През 2010 г. Кремъл помогна за издигането на своя съюзник в Украйна Виктор Янукович. В други части на бившия Съветски съюз руските лидери постигнаха напредък в това, което предстои да се превърне в Евразийски икономически съюз - техният отговор на Европейския съюз (ЕС). Освен това Москва подобри отношенията си с Европа и САЩ.
Президентът Дмитрий Медведев дори присъства на срещата на НАТО в Лисабон през 2010 г. и говори за развитието на “стратегическо партньорство”, което ще остави “трудния период в нашите отношения в миналото”. Основната тема беше сътрудничеството в областта на противоракетната отбрана, не разширяването на НАТО.
И руското, и американското общество забелязаха напредъка. През 2010 г. около две трети от руснаците имаха позитивно отношение към САЩ, а подобен процент от американците виждаха в Русия съюзник или партньор.
Руската икономика започна да се връща към растежа след финансовата криза през 2008 г. Търговията със САЩ се увеличаваше, страната имаше тесни връзки с европейските икономики, а Русия беше на път да се присъедини към Световната търговска организация.
През 2010 г. Русия изигра съществена роля в налагането на нови санкции срешу Иран. По този начин тя демонстрира смело международното си лидерство, макар и с цената на обтягането на отношенията си с важен съюзник.
А след това през 2011 г. някои играчи започнаха да ѝ пречат.