2015 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2015 г."
2015 година ще се окаже една от най-разтърсващите за Европейския съюз в последните десетилетия, а в основата на голяма част от проблемите стои южната ни съседка Гърция. Годината за гърците започна с еуфория покрай изборната победа на Коалиция на радикалната левица (Сириза), която обеща край на тежките икономически мерки, водещи до все по-отчайваща бедност в страната.
Правителството на Алексис Ципрас започна своя мандат с одобрение от над 80% от гръцките граждани, но ще завърши годината с над 80% неодобрение на политиката.
А между тези две проучвания на общественото мнение стоят неколкомесечни схватки с кредиторите, изненадващ, но и до голяма степен без особен смисъл референдум, банкова ваканция, нова, трета спасителна програма и предсрочни парламентарни избори - четвърти в рамките на последните три години, а в последните месеци и бежанска криза обхваща страната...
Още с идването си на власт правителството на Сириза започна болезнени преговори с трите институции, отпуснали заеми за страната - Международния валутен фонд, Европейската централна банка (ЕЦБ) и ЕС, използвайки като оръжие заплахата за напускане на еврозоната.
Обаче точно това се обърна срещу тях, защото се оказа, че пазарите вече бяха проиграли подобен сценарий, изчислили риска от разпад на целия валутен съюз и сега изчакваха следващите действия на крайнолявата партия. Така Гърция се оказа само на крачка от Grexit (излизане от еврозоната), пък и дори като временна мярка, предложена от германския финансов министър Волфганг Шойбле.
Месеци след критичните преговори излизането на Гърция от еврозоната все още е тема за размисъл в Европа. Чешкият президент Милош Земан коментира в края на годината, че страната му ще стане част от валутния съюз ако е възможно в първия ден, в който Гърция го напусне.
В началото на юли, въпреки силния мандат от гръцкия народ, гласувал с "όχι" ("не") на референдум относно предложенията на кредиторите, Алексис Ципрас трябваше да се съгласи с трите институции и да приеме нова спасителна програма, абсолютно в разрез с обещанията и водената до момента политика на правителството.
Той успя да избегне някои унизителни условия, като например създаването на нов приватизационен фонд, управляван от Люксембург, а не от Атина.
Сред исканията на кредиторите обаче не липсва избягваната от всички правителства досега пенсионна реформа, включваща премахването на ранното пенсиониране и ново намаление на пенсиите, както и ограничаване на данъчните облекчения за фермерите и ускоряването на процеса по раздържавяване на активи.
#ThisIsACoup
Условията, поставени от европейските партньори на Гърция, бяха такива, че преговорите по третата спасителна програма продължиха безпрецедентните за заседание на лидерите на еврозоната над 17 часа.
07:52 | 14.09.22 г.