Гърция, която опъна нервите на всички в еврозоната

Управляващите разчитат да заглушат недоволството с "компенсационни мерки", обещани в предизборната програма. Първият пакет с подобни действия беше внесен в парламента, но и бързо оттеглен, макар и временно, за да не дразни кредиторите в края на годината и в очакване на последните 1 млрд. евро по първия транш от спасителната програма.

Сред посочените в правителствената програма ангажименти е и предоговаряване на заемите за Гърция, като правителството ще се опита да постигне орязване на стойността им, макар и сигналите до този момент да са, че промяна може да има само по отношение на условията по изплащането - разсрочване на срокове и вероятно намаление на лихвените проценти.

Преди изборите Сириза обеща и борба с корупцията сред висшите чиновници по високите етажи на властта, но досега няма голям напредък в тази посока, макар че той също би имал решаващо значение при оценката на обществото за действията на правителството.

Това, което също може да се окаже спасително за втория кабинет на Сириза, е и политическата апатия на гърците, която проличава все по-ясно. В последните социологически проучвания намалява подкрепата за почти всички парламентарни партии, с изключение на националистическата "Златна зора", но дори и нейният ръст е минимален. Почти 1/3 от анкетираните не знаят за кого да гласуват.

При това положение може да се очакват все по-разнообразни бъдещи парламенти без ясно изразено мнозинство, трудно сформиране на стабилно правителство, макар че и сегашната управляваща коалиция е доста странна - крайнолявата Сириза управлява с крайнодесените "Независими гърци", и задълбочаваща се спирала на политическа криза.

В такава ситуация логичен сценарий е Сириза да бъде оставена да довърши започнатото. Показателно за това е нежеланието на нито една партия в парламента да изработи заедно с управляващата коалиция национална кауза при преговорите за пенсионната реформа, от която правителството да не отстъпва.

Допълнителни главоболия и нестабилност за управлението крие и неочакваната криза, която донесоха близо 800-те хиляди бежанци, които влязоха в Гърция през 2015 година.

Подценяван от мнозина свои опоненти най-младият лидер на водеща политическа партия в Гърция Алексис Ципрас доказа, че обмисля внимателно своите ходове и крие в ръкава си поне един коз. На първо четене този път са поне два - икономическото стабилизиране на Гърция и предвижданията, че страната ще се върне към растеж и явната подкрепа на европейски лидери, сред които Франсоа Оланд и италианският премиер Матео Ренци, който вече открито се противопоставя на германския канцлер Ангела Меркел и политиката на икономии в ЕС, както и победата на левите в Португалия.  

Така мечтата на Ципрас за общ форнт срещу ограниченията вече не изглежда толкова ексцентрична. В следващите месеци обаче играта за него със сигурност ще става все по-трудна, а и залогът - все по-висок.