Гърция, която опъна нервите на всички в еврозоната

По време на срещата Алексис Ципрас си спечели и съчувствието на милиони европейци. А в социалните мрежи буквално за минути изключителна популярност набра хаштагът #ThisIsACoup ("Това е преврат"), намеквайки какво очаква премиера на Гърция, връщайки се в родината си с това споразумение в папката си.

Парите по третото споразумение - 86 млрд. евро, обаче бяха жизнено необходими за Атина. Банките в страната не работеха, а гърците можеха да теглят само по 60 евро на ден от своите спестявания. На страната предстоеше плащане на задълженията към Международния валутен фонд, а неизпълнението на това задължение означаваше сигурна изолация от международните пазари.

Така Гърция увеличи дълговете си до почти 300 млрд. евро и прие да играе по европейските правила.

"Загубихме много време. Накрая се оказахме обезсилени и без пари. Ако знаехме това, щяхме да вземем по-смели решения", сподели премиерът Алексис Ципрас пред икономическия редактор на Channel 4 Пол Мейсън в края на годината.

Опит за преврат - да, но вътре в Сириза

Важните политически решения обаче все още предстояха, защото с подписването на третата спасителна програма, председателят на Сириза си осигури и разцепление в редиците на партията.

Премиерът нямаше особен избор, подавайки оставка, макар и без да се възползва от възможности да продължи управлението си с правителство на малцинството чрез искане на вот на доверие, за което нямаше и нужния брой депутати от Сириза, или от други възможности, които му даваше законодателството.

Резултатите от вота показаха, че е предприел премерен риск - гърците отново повярваха и дадоха нов мандат за крайнолявата партия, а отцепниците не успяха да съберат 3% от гласовете и дори не влязоха в парламента.

Алексис Ципрас се оказа първият политик в Гърция, подписал спасителна програма и спечелил нов мандат начело на страната. Управленските действия обаче до голяма степен са предопределени - конкретните мерки и реформи са подробно описани в споразумението с институциите, които отпускат средства. Те пък вече са с една повече, след като към кредиторите се присъедини и Европейският стабилизационен механизъм (ESM), който се грижи за рекапитализацията на банките.

Дотук стъпките на второто правителство на Сириза са в очакваната от "четворката" посока. Това обаче беше постигнато с цената на двама обърнали гръб на политиката на управляващата коалиция депутати - по един от Сириза и партньора "Независими гърци" (ANEL).

Най-тежките моменти за Ципрас обаче тепърва предстоят - проевропейската опозиция в лицето на ПАСОК, "Неа демократиа" и "Потами", вече не оказват подкрепа в гласуванията по исканите от Европа мерки. Именно с помощта на тези три партии Сириза успя да получи одобрението за третата спасителна програма и на първите мерки, които отключиха и първия транш от 26 млрд. евро по нея.

2016 година обещава да е нестабилна и взривоопасна за политическия елит

Сега обаче на дневен ред е промяната в данъчната система и пенсионната реформа, срещу която се обявяват всички - и вътрешната опозиция на Ципрас, и останалите партии в парламента. Още в първите дни на 2016 година ще започнат и протестите на фермерите срещу премахването на данъчни облекчения.

Допълнително правителството трябва да предприема и омразното за мнозина в южната ни съседка раздържавяване на активите, като на дневен ред стои пристанището в Пирея, държавната енергетика, дори и острови.