Новият петролен ред

Oт поколения насам петролът и стабилността вървяха рамо до рамо в Саудитска Арабия. По пуритански консервативното кралство използваше петролното си богатство, за да купува лоялност у дома и приятели зад граница. Но откакто крал Салман седна на трона през миналата година, неговият 30-годишен син Мохамед вкара непредсказуемост в Близкия изток.

Критиците смятат, че принцът е буйна глава, чиято обсебеност от саудитския враг Иран подхранва сектантство и влошава отношенията със САЩ. В страната обаче напористостта на Мохамед бин Салман може би е това, което от което наистина Саудитска Арабия има нужда, за да започне да спре да разчита само на петрола, чиято цена направо се срина през последните 18 месеца, пише в свой анализ The Economist. 

При управлението на принца Саудитска Арабия със сигурност изглежда безразсъдна. Преди година влезе във войната с Йемен, но сега още е затънала в нея. През януари екзекутира виден шиитски духовник, което възпламени отношенията с Иран. Няколко дни по-късно принцът разкри пред The Econmost планове си да пусне на пазара акции на Saudi Aramco, смятана за най-голямата компания в света, като изненада с решението си както мениджърите, така и министрите. На 17 април в Доха той направо торпилира опита на някои от водещите световни производители на нефт да повишат цената на суровия петрол, като замразят равнището на добива. Проваляйки в последния момент споразумението, той унищожи доверието на редица технократи, сред които саудитският петролен министър ветеран Али ал Наими.

В същото време принц Мохамед има и растърсващи идеи за диверсифицирането на икономиката на страната. Най-голямата петролна сила разчита на суровия петрол за цели 90 на сто от правителствените приходи. При срива в цените се очаква бюджетен дефицит от 13,5% от БВП за тази година. Страната бе принудена да ореже разходите, да източи валутните си резерви и да търси заеми в чужбина. Рентиерският модел, при който Ал Сауд разпределяше щедри дарове и държавни служби без предмет на дейност в замяна на подчинение, се затрудняваше дори и при високите цени на петрола.

Сегашните планове на принца включват премахване на субсидиите, събиране на нови данъци, частична приватизация на държавни услуги и реформа в промишлеността, включваща, също и на Saudi Aramco и нефтохимичния концерн SABIC. Но те са изправени пред трудности. Една от тях е слабият капацитет на публичните услуги в кралството за действия с такава амбиция. Другата е способността на разпрострялата се управляваща фамилия и на ултраконсервативните духовници да блокират други реформи, необходими за привличане на инвестиции; насърчаване на жизнен частен сектор, въвеждане на прозрачност и правова държава и даване на повече права на жените.

Някои от проблемите са собствено дело. Саудитска Арабия прекрати подкрепата за цената на суровия петрол през 2014 г. Вместо това тя продължава да изпомва нефт, за да изхвърли от пазара производители с по-висока себестойност на добивите, включително някои американски производители на шистов петрол, като запази собствения си пазарен дял. Всичко друго би означавало да се субсидират неконкурентни производители, казват саудитците. Освен това те се опитват да притиснат Иран. Саудитска Арабия твърди, че няма да замрази производството си, ако и Иран не го направи. Техеран, от своя страна, смята, че има пълното право да повиши добивите си след премахването през януари на западните санкции, наложени заради ядрената програма.

Саудитска Арабия е настроена войнствено отчасти заради страха си да не бъде изоставена от Америка. Династията Ал Сауд смята, че посетилият преди няколко седмици Рияд Барак Обама се накланя към Иран. Обама от своя страна подхрани тези опасения, като нарече държавите от района на Персийския залив и други съюзници “волни ездачи” и добави, че саудитците трябва „да споделят района“ с Иран. 

Това увеличава неотложността на реформите. Саудитска Арабия може наистина да има повече петрол, но Иран има по диверсифицирана икономика, а и знае как да се справя със затрудненията.

Още новини и анализи за петролния пазар четете тук.