Guardian: Ердоган може да си изпати от рискования си ход в Сирия

Предизвиквайки Русия, САЩ и режима на Башар Асад, вироглавият турски президент Реджеп Тайип Ердоган залага на решителна победа над силите на сирийските кюрди. Но рискованият му ход скоро може да му създаде главоболия, пише британският вестник Guardian.

Нахлуването на турските войски и съюзниците им от Сирийската свободна армия в неделя, предшествано от няколко дни на въздушни удари и артилерийски обстрел, изглеждаше колебливо и с ограничен мащаб. Кюрдските Отряди за народна самоотбрана (YPG), за които се смята, че имат 10 000 бойци в Африн, не отстъпват нито сантиметър. Те са окопани и отбраняват Роджава, приказната кюрдска родина.

През 2011 г., след началото на войната в Сирия, Ердоган подкрепи целта на Запада за отстраняване на сирийския президент Башар Асад от власт. Когато в Сирия и Ирак се появи „Ислямска държава“, Турция, която е член на НАТО, привидно определи разгромяването й за приоритет. Но от 2015 г., когато примирието с бунтовниците от Кюрдската работническа партия (ПКК) се разпадна, кюрдската „терористична заплаха“, произтичаща от Сирия и Ирак, се превърна в голямата мания на Ердоган.

Той използва неуспешния опит на военните за държавен преврат през 2016 г., за да оправдае смазването на прокюрдските политически партии, чиито лидери остават в затвора. Освен това турският президент постигна фактическа сделка със съюзниците на Асад Русия и Иран, като прие техния дневен ред в Сирия. В замяна на това те приеха мълчаливо първото голямо нахлуване на Ердоган в Сирия през 2016 г.

За турския президент и националисти със сходно на неговото мислене идеята за автономна или независима кюрдска държава, простираща се от Северен Ирак до турската провинция Хатай на запад, потенциално включващо и части от Югоизточна Турция, е екзистенциален кошмар. Предотвратяването му засенчва останалите съображения. Сега турският президент отново поема риск.

Ако се абстрахираме от кюрдската съпротива, големият проблем на Ердоган е, че никой от големите играчи не го подкрепя. Той беше принуден да изпрати официални представители в Москва миналата седмица, за да получи съгласието на Русия. Но в неделя руското външно министерство изрази сериозното си безпокойство.

Русия изтегли сухопътните си войски, за да предотврати случайни сблъсъци. Но тя продължава да контролира въздушното пространство над Африн и може да се намеси по всяко време. Асад е бесен на Ердоган, което вероятно може да се каже и за кукловодите му в Иран. Дамаск заплаши да даде военен отговор, особено ако Ердоган изпълни заплахата си да предприеме настъпление на изток към друг кюрдски бастион – Манбидж.

Иран, Асад и Русия биха предпочели кюрдите да контролират части от Северна Сирия пред ИДИЛ, сходни салафистки групировки или подкрепяни от САЩ бунтовници против режима като Сирийската свободна армия. В същото време те работят за осъществяването на планове за следвоенно устройство, които отговарят на собствените им интереси. Своеволното поведение на Ердоган може да застраши тези планове.

Ердоган е в обтегнати отношения и с администрацията на американския президент Доналд Тръмп и то не за първи път. Съществува дългогодишно напрежение заради смятаното за двойнствено отношение на Турция в миналото към ИДИЛ, използването от НАТО на турски военно-въздушни бази, визите за турски граждани и твърденията на Ердоган, че опитът за преврат през 2016 г. е бил организиран от духовник, живеещ в изгнание в САЩ.

Отказът на САЩ да прекратят подкрепата си за Отрядите за народна самоотбрана, които смятат за ефективен съюзник срещу ИДИЛ и срещу следващата голяма заплаха – възраждащата се „Ал-Кайда“, тласна отношенията до критична точка. Американският държавен секретар Рекс Тилърсън влоши още повече ситуацията миналата седмица с ангажимент за запазване или увеличаване на американското военно присъствие в контролираните от кюрдите области на Сирия.

Планът на САЩ да обучават 30 000-ни гранични сили, включващи членове на ръководените от кюрдите Сирийски демократични сили, опоненти на Сирийската свободна армия, явно са изправили на нокти и без това лесно палещия се Ердоган. По-късно Тилърсън заяви, че намеренията на Вашингтон не са били разбрани правилно и в неделя Пентагонът и Държавният департамент положиха усилия за помирение.

Но Ердоган е непреклонен. Правилно, или не, той смята Северна Сирия за заплаха номер едно за сигурността на Турция. Изглежда, че турският президент използва отново „кюрдската терористична карта“ пред турските си избиратели. Сега той е почти напълно изолиран в международен план, но изглежда не го е грижа.