Новият път на коприната – гигантският замисъл на Китай за развитие

Китай поведе Новия път на коприната, но това не значи, че когато той бъде изграден, посоката няма да се обърне и стоки и услуги от Запада да се насочат към Азия. „Страната е огромен пазар и има страхотен потенциал“, заяви Сю и допълни, че има причини френските и европейските компании да помислят да стъпят там. Тя даде за пример Шанхай, където лесно може да се изгради бизнес за онлайн търговия, без излишни трудности и бюрокрация, с който да изпробват възможностите на пазара.

Според Алис Екман, ръководител на проучванията за Азия в Центъра за азиатски изследвания към Френския институт по международни отношения (French Institute of International Relations), обаче липсва реципрочност от гледна точка на достъпа до пазара. Френските, а и европейските компании като цяло, са изправени пред много ограничения в Китай, например до публични търгове и информация.

„Проблемът с реципрочността е известен и труден и европейските страни се опитват да водят двустранни преговори, за да създадат по-балансиран достъп“, коментира тя. Освен това в Париж и Брюксел има две основи опасения: достъпът на европейските компании в Китай, но и китайските инвестиции в ключови сектори в Европа – например енергетика, големи бази данни и др.

Според Екман първоначално Новият път на коприната се е фокусирал върху инфраструктурата – строенето на пътища, мостове, пристанища, енергийна инфраструктура – но Китай все повече говорят за сътрудничество във всички икономически сектори, например туризма. Тя заяви, че китайските амбиции с проекта са насочени към няколко основни направления, макар в основата си той да е най-вече стратегически.

и първата цел на Новия път на коприната е да бъде комуникационен проект. От тази гледна точка той вече представлява успех за дипломацията и меката сила на президента Си Дзинпин. Естествено той е икономически проект, но по-важното е, че той е и проект за глобално управление по начина, по който си представя това Си Дзинпин.

Новият път на коприната е полезен начин Китай да събере страните по света в една многостранна програма, с която Си Дзинпин да адаптира националните интереси към глобално ниво.

Баур Бектеримов, управляващ директор на Astana International Financial Centre Authority, даде малко по-различна гледна точка, представяйки Казахстан като част от Новия път на коприната и проектите, които вече са започнали там, включително с пътна инфраструктура и пристанища.

Само по себе си за него проектът е начин, с който Си Дзинпин иска да се представи като лидер. „Китай иска да води, но не иска да бъде хегемон“, подчерта обаче Бектеримов.

На въпрос за отношението на обществото и държавата към китайския проект, той коментира, че като цяло мненията са разделени. Държавните власти одобряват проекта, каза той. Обществото също предпочита Казахстан да развива икономически отношения по-скоро със съседните страни като Китай и Русия, но частният сектор клони по-скоро към Запада, към държави като Германия и Франция, защото те носят повече стойност.