fallback

По-важното от миналата седмица

Енергийният министър Теменужка Петкова подаде оставка заради сделката за CEZ, банкова криза разтресе Латвия, светът се готви за търговска война

08:18 | 26.02.18 г.
Автор - снимка
Създател
Автор - снимка
Редактор

По традиция Investor.bg представя по-значимите политически и икономически събития от изминалата седмица, които имаха потенциала да задвижат пазарите в една или друга посока.

България

Министърът на енергетиката на България Теменужка Петкова обяви в петък в парламента, че подава оставка заради обвиненията, че е близка със собствениците на бъдещия купувач на ЧЕЗ - "Инерком". Според изказването ѝ тя не е кума на семейство Върбакови, каквито слухове се появиха в публичното пространство и дори бяха коментирани от председателя на енергийната комисия в парламента Делян Добрев. Петкова обаче призна, че ги познава от повече от 20 години. И за да няма съмнение, че влияе по някакъв начин на сделката, е решила да се оттегли от поста. Решението ѝ е било съгласувано с премиера Бойко Борисов.

От Брюксел своевременно министър-председателят заяви, че няма как да се скрие 20-годишно приятелство и че ГЕРБ не иска да се свързва със сделката. Това изказване вероятно означава, че премиерът може и да приеме оставката.

Ден по-рано, в четвъртък, Надзорният съвет на чешката държавна компания CEZ издаде предварително съгласие българските активи на дружеството да бъдат придобити от "Инерком". Според предварителна информация компанията, която се ръководи от Гинка Върбакова, е предложила около 320 млн. евро за "ЧЕЗ електроразпределение България", "ЧЕЗ електро", "ЧЕЗ трейд" и малки ВЕИ активи - видинския соларен парк "Фри енерджи проджект Орешец" и недовършената централа на биомаса в Смолянско. Дружествата на ЧЕЗ в България, които се продават в момента, имат годишни приходи от над 1,8 млрд. лева.

В края на седмицата последва и официално изявление от купувача. След получаването на одобрението от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) и успешното приключване на сделката "Инерком България" ще отправи търгово предложение до миноритарните акционери в “ЧЕЗ Електро България” АД и “ЧЕЗ Разпределение България” АД, съобщи в изявлението си компанията. В петък акциите на "ЧЕЗ Разпределение България" АД поевтиняха с 4,3% след 17 сделки за 25,7 хил. лв., а книжата на "ЧЕЗ Електро" понижиха цената си с 2,4% след една сделка за 24,4 хил. лв.

В събота последва ново изказване от премиера, с което той възложи на Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) и Националната агенция по приходите (НАП) да направят пълна проверка на сделката по продажбата на електроразпределителното дружество ЧЕЗ, както и на дружеството купувач - "Инерком България". 

МВФ отново ревизира нагоре прогнозата си за българската икономика. Българската икономика се развива добре и растежът следва възходяща тенденция и се очаква да достигне 3,8% през 2017 г. и 2018 г., благодарение на силния износ, облекчените финансови  условия и нарастващо доверие. Това пише в най-новия доклад на експертите на Международния валутен фонд след края на поредната мисия в България, на която беше събрана икономическа и финансова информация за страната ни. В предишната си прогноза за България от Фонда прогнозираха ръст на икономиката от 3,6% през 2017 година и леко забавяне до 3,2% през тази година.

ЕС и Еврозоната

Според различни медийни публикации ЕС вече е разработил планове за реагиране на протекционистките мерки на САЩ. През миналата седмица американският министър по търговията Уилбър Рос съобщи, че страната ще въведе ограничения върху вноса на стомана и алуминиеви продукти, което ще засегне и износителите от Европа.  Ако действително се стигне до там, ЕС може също да реагира с мита, особено за селскостопанските продукти. Въпреки това е вероятно да се въведат мита и за продукти, които са важни за избирателите на американския президент Доналд Тръмп. Той, от своя страна, иска да вземе решение по предложенията на своя министър на търговията до април. Китайското правителство също заплаши да противодейства в случай на ограничения на вноса от САЩ.

На неформалната си среща на високо равнище в Брюксел лидерите на ЕС очертаха позициите си по оформянето на новия бюджет на ЕС. Споразумение, както се очакваше предварително, все още не се задава. Предложението на германския канцлер Ангела Меркел да се обвърже разпределянето на средства от структурните фондове на ЕС с готовността за приемане на бежанци, се срещна с отхвърляне, особено сред страните от Източна Европа. По другата тема -  европейските избори през 2019 г., има индикации, че държавните глави може би са готови отново да приемат модела на кандидата с най-много гласове за избор на президент на ЕК.

През 2017 г. германската държава е постигнала най-висок бюджетен излишък от Обединението насам. Федералното правителство, провинциите, общините и социалноосигурителните фондове заедно са генерирали с 36,6 милиарда евро повече, отколкото са похарчили. Това съответства на 1,1% от икономическата продукция. Това е четвъртата поредна година, в която страната отчита бюджетен излишък. Постижението, което е най-добро от 1990 г., се дължи главно на високата заетост и ниските лихви.

Федералната статистическа служба публикува подробните резултати за растежа на брутния вътрешен продукт на Германия през четвъртото тримесечие на 2017 г. БВП е с 2,9% по-висок в сравнение със същото тримесечие на предходната година, коригиран с ценови и календарни ефекти.

Китай отново е най-важният търговски партньор на Германия през 2017 г. (измерен със сумата на износа и вноса). На второ и трето място следват Холандия и САЩ. Франция пада от второ до четвърто място.

Всяка новина е актив, следете Investor.bg и в Google News Showcase. Последна актуализация: 18:16 | 10.09.22 г.
fallback