Изтича ли времето на въглищата?

В САЩ обещанията на президента Доналд Тръмп за съживяване на въгледобивния сектор са се превърнали в политическо бойно поле, въпреки че в тази индустрия работят само около 50 хил. човека.

Кабинетът на Тръмп заяви, че загърбването на политиката на предходния президент Барак Обама, включително неговия план за чиста енергия и подкрепа на Парижкото споразумение, ще възстанови въглищната промишленост и минното дело. 

Въпреки тази реторика в САЩ има слаби признаци за бум в производството и потреблението на въглища. Това се дължи и на невъзможността на ресурса да се конкурира с шистовия газ и възобновяемите енергийни източници.

В Китай положението е значително по-различно.

Азиатската страна е най-големият производител и консуматор на въглища в света. Но разходите за общественото здраве, причинено от замърсяването на въздуха, изчислени на около 10% от брутния вътрешен продукт на Китай, постепенно започват да променят енергийната политика на Пекин.

Подобряването на качеството на въздуха, част от политиката за подобряване на качеството на живот в Китай, както и закриването на неефективната въгледобивна и тежка промишленост са стратегически приоритети в краткосрочните и средносрочни планове на страната.

Подобна тенденция се появява и в Индия, макар да е в по-ранен етап на развитие. Голям брой от големите градове в страната присъстват на първите места в класациите за замърсявания на въздуха. Това принуждава Индия да обърне внимание на ползите от възобновяеми източници като слънчевата и вятърната енергия.

Китай, Япония, Южна Корея и Индия са инвестирали общо 22 млрд. долара в проекти, свързани с производството на чиста енергия.

Промени се налагат и в банковия сектор в тези страни. Много финансови институции решават дали да отпуснат кредит за въглища само при „изключителни ситуации“, предпочитайки технологии, свързани с нискоемисионни или чисти източници на енергия.

Износът на въглища заема централна роля в двустранните отношения между Австралия и Китай, като се радва на силните инвестиции, идващи от Азиатската инфраструктурна инвестиционна банка (AIIB).

Мащабният проект на Китай „Новият път на коприната“ може да изиграе изключително важна и ефективна роля при развитието на инфраструктурата и по-свободния капиталов контрол за страните партньори на Пекин, както и трансформационна роля при разработването на системи, ползващи чиста енергия.

Един от ключовите въпроси около успеха при трансфера от замърсяващи околната среда енергийни ресурси към чиста енергия е степента на подкрепа, която могат да окажат големите износители на въглища като Австралия, Индонезия, Китай, Япония и Южна Корея, както и от AIIB и ключовите участници в проекта „Новия път на коприната“, смята Брадли.