Ердоган използва смъртта на Кашоги като шанс да разбърка картите в Близкия изток

Турският президент Реджеп Ердоган се опитва да превърне едно ужасяващо убийство в Истанбул в катализатор за промяна на баланса на сили в Саудитска Арабия и отново да си върне влиянието в Близкия изток.

След като преправи най-голямата демокрация в региона по свой образ и подобие, Ердоган се обръща към съперничещите му власти в Саудитска Арабия на фона на международния гняв, предизвикан от смъртта на вътрешния човек, превърнал се в критик, Джамал Кашоги в консулството на кралството в Истанбул, пише журналистът Бенджамин Харви в свой материал за Bloomberg.

Турция твърди, че има доказателства, че колумнистът на Washington Post е бил измъчван и разчленен от саудитски наемник, който е избягал с частен самолет. От стратегически изтекли материали в медиите от анонимни държавни представители става ясно, че Ердоган притежава аудиозаписи, които използва, за да изтръгне признания от богатите саудитци и да убеди Запада, че кралството далеч не е надежден партньор.

Това е „подарък от Бога“ за Ердоган, посочва високопоставен западен дипломат в Турция, отразявайки възгледите на няколко други анонимни представители.

На карта са заложени не само турско-саудитските отношения или тези между Рияд и Вашингтон - основния им съюзник на запад. Въпроси могат да бъдат повдигнати и срещу 33-годишния принц Мохамед, който в чужбина представя внимателно изработен образ на прогресивен лидер, докато брутално консолидира властта си в Рияд. Неговите поддръжници в страната твърдят, че той твърдо е поел управлението ѝ.

Турция и Саудитска Арабия традиционно изпълняват ролята на брокери на влияние на Запада в Близкия изток. Но скорошното обръщане на Ердоган към авторитаризма – включително овладяването на медиите и сътрудничеството му с Русия в Сирия, обтегнаха отношенията с останалите страни членки на НАТО.

Турция беше определена като най-лошата страна, в която се арестуват журналисти, според Committee to Protect Journalists. По данни на неправителствената организация от последния ѝ доклад от декември 2017 г. насам зад решетките в Турция са 73-ма журналисти, като „нови арести се случват редовно“.

Сега обаче Ердоган спокойно може да посочи трагедията с Кашоги като пример за това как неговата демокрация, макар и с недостатъци, е по-добра от саудитската алтернатива.

„Турция изигра картите си много добре, до голяма степен благодарение и на саудитската некомпетентност“, посочва Аарън Щайн, високопоставен представител на Атлантическия съвет. „Но вътрешната динамика в Саудитска Арабия изглежда отвъд обхвата на Турция и много ще зависи от това какви действия предприеме САЩ“, допълва той.

Турция също е наясно с това и се надява нейната кампания евентуално да принуди американския президент Доналд Тръмп да поиска от 82-годишния крал Салман бин Абдулазис да избере нов наследник, посочва турски държавен представител. Това е висока топка, но Турция се радва на подновена подкрепа от страна на САЩ, най-малкото в този случай.

Налице са признаци, че Тръмп се колебае относно подкрепата си за принца, който се превърна във важна част от антииранската стратегия на Белия дом, подслаждайки одобрението на Вашингтон с обещание да увеличи вече огромните покупки на американско оръжие.

Историята на саудитците за случилото се е белязана от „измами и лъжи“, заяви Тръмп пред Washington Post, въпреки че защити принца, наричайки го „силна личност“ и посочи, че няма доказателства той да е имал лична намеса в смъртта на Кашоги.

Враждебността между Ердоган и представители на кралското семейство в Рияд датират още от Арабската пролет, която предизвика трусове в региона в края на 2010 г. Ердоган предполагаше, че събитията ще доведат до появата на сходни на неговото правителства в региона, след като потисканите ислямисти поемат властта на гребена на демократичната вълна.

Но тези мечти бяха разбити през 2013 г., когато Мохамед Морси от „Мюсюлманско братство“ - първият избран президент на Египет, беше свален от власт от ген. Абдел Фатах ал Сиси след само година на поста. Монархиите и диктатурите в региона, които гледаха на популярното мюсюлманско движение като на екзистенциална заплаха, аплодираха.

„Ердоган заложи всичко на Братството по време на арабските бунтове и загуби“, посочва Сонер Кагаптай, директор на турската изследователска програма към Института за близкоизточна политика във Вашингтон. „Той обаче си спечели много врагове – принц Мохамед е един от тях“, посочва още той.

Страстната подкрепа на Турция за Морси и други вдъхновени от Братството движения създаде един регионален блок срещу Ердоган, воден от Саудитска Арабия, Египет на ген. Сиси и Обединените арабски емирства (ОАЕ) на шейх Халифа бин Зайед.

Иронично, имайки предвид непоносимостта на Ердоган към критики, той превърна страната си в основно убежище за ислямистки дисиденти, мнозина от които се смятат за терористи у дома.

Убийството на Кашоги в един по-общ смисъл е нападение срещу турската политика за приютяване на критици на други арабски режими, смята Кагаптай.

„Ердоган може да засрами както принц Мохамед, така и Тръмп, но той пази (козовете си – бел. ред.) за накрая“, допълва още той. Според него това дава на Ердоган шанс да подкопае съюзите на принца, шейха и генерала срещу себе си и срещу Братството, тъй като саудитският лидер „стана най-слабото звено“.