Онова специално място в ада*

Изобщо поведението на британските политици около Brexit трудно подлежи на нормално описание. Повече му подхожда цитат от някой фарс, като любимия ни „Черното влечуго“: Brexit e вероятно най-лошото водачество, откакто викингският вожд Олаф Косматия погрешка поръчал 80 000 бойни шлема с рогата от вътрешната страна.

Тези дни на Острова много се спори кой е главният виновник за това състояние на нещата. Някои сочат споменатите Гоув, Фокс и Дейвис; други – познатия ни Найджъл Фараж, който от години получава тлъста заплата като депутат в Европейския парламент, за да обяснява какъв паразит е обединена Европа, и който неотдавна призна, че ако Brexit влоши твърде много нещата в родината му, ще отиде да живее другаде. Мнозина обвиняват и бившия кмет на Лондон Борис Джонсън, който ненадейно промени мнението си и подкрепи Brexit точно преди референдума (между другото известният журналист Йън Хислоп казваше: „Често ме питат дали Борис е много, много интелигентен човек, който се преструва на идиот, и аз винаги отговарям: не“).

Само че, както отбеляза в един коментар GQ, всички тези лица са можели най-много да повлияят на решенията на другите. Истинската вина е у онези, които сами са вземали решения. Първо – у Дейвид Камерън, който предизборно обеща референдума с надеждата, че това ще му даде подкрепата на крайнодясното крило в собствената му партия, а после коалиционните му партньори либерал-демократи ще блокират провеждането му. Само че Камерън за своя изненада спечели самостоятелно мнозинство и трябваше да изпълни обещанието си. За сметка на това наруши следващото – че ще остане начело, както и да завърши вотът. Всъщност се оттегли на другия ден.
Същата грешка с обратен знак направи наследничката му Тереза Мей: свика извънредни избори през 2017, за да заздрави мнозинството си и по-лесно да прокара плана си за Brexit. Вместо това проигра мнозинството и стигна до унизителния рекорд да е премиерът, загубил вот в парламента с най-голямата разлика в историята.

Вероятно също толкова виновен е и лидерът на лейбъристите Джеръми Корбин, чиято собствена неприязън срещу ЕС му попречи да оглави недоволните. Дори и сега, след безкрайната поредица от гафове, Мей продължава да има по-висока подкрепа от него.

Хората от другата страна на барикадата, в Брюксел, също можеха да се намесят неведнъж – примерно да намерят компромис с Камерън. Но тогава Туск и компания предпочетоха да се държат арогантно, уверени, че британците няма да направят такава глупост. Сега вече е малко късно да се говори за „запазено място в ада“ и така нататък.
И накрая солидна част от вината е на десния печат в Англия, който охотно разпространяваше всички измишльотини на кампанията Leave: как европейците източвали британската здравна каса (всъщност е точно обратното, но това послание, изписано върху червен автобус, си остана най-популялният символ на референдума), как парите за британските пътища всъщност се харчели в Полша, България и Румъния; как евробанкнотите предизвиквали импотентност; и накрая как чиновниците в Брюксел ще забранят канчетата за мляко и изкривените банани. Последното вероятно ви звучи познато: и у нас слушахме апокалиптични прогнози за забрани на шкембе-чорбата и домашната ракия. Дванайсет години по-късно шкембето и ракията си остават все така могъщи фактори в българския духовен живот.

„Пиша това като едно предупреждение към света“: така започва прословутият репортаж от Хирошима на Уилфрид Бърчет, първия журналист, видял опустошението от атомната бомба. Brexit e също толкова силно послание към всички любители на пряката демокрация – от френските популисти до българските телевизионни комедианти.

Пряката демокрация може да функционира само при добре образовани гласоподаватели, отговорни политици и почтени медии, които да обяснят на хората за какво точно гласуват. Швейцария, която има вековен опит в тази област, може да се похвали с някои успехи в тази област напоследък. Но фактът, че Великобритания, която е 40-а в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“, стигна до подобно фиаско, е наистина достатъчно ясно предупреждение към България, която е 111-а. Това предупреждение звучи така: не се опитвайте да решавате бъдещето си, ако не знаете какво точно решавате. И не вярвайте в нещо, само защото е изписано върху автобус.

*Анализът е публикуван в Investor Digest, брой 8