Повратната точка за правителствата в привеждането на политиките им в унисон с науката за изменението на климата няма да бъде предизвикана от ученически демонстрации, а от смяната на инвеститорските нагласи, пише Леонид Бершидски за Bloomberg.
Данните показват, че макар инвеститорите да не размахват флага на екологичните бедствия, или дори да не изразяват скептицизъм относно тях, има такива, които постоянно и успешно залагат на това, че учените са прави.
Консерваторите обаче като цяло са все още скептични относно климатичните промени, особено тези в САЩ.
„Петролните и газови анализатори като цяло не включват климатичния риск в своите модели. Няма никакъв шанс те скоро да се изтеглят от вложенията си в петролни и газови компании. Все още има инвеститори в САЩ, които не вярват в климатичните промени”, заявява финансист за скорошно изследване на Брет Кристофърс от университета Упсала относно отношението на институционалните инвеститори към климатичните промени.
Изследването на Кристофър, базирано на интервюта с изпълнителни директори на инвестиционни компании, управляващи над 1 млрд. долара, показва, че тези инвеститори не са заинтересовани да продават активите си в компаниите за изкопаеми горива. Те не виждат продуктивни начини за включване на климатичните промени в техните модели. Според тях този риск, ако изобщо го има, е просто един от многото.
Това кара Кристофърс да заключи, че екологичните лобисти и прогресивните политици не биха могли да повлияят на инвестиционната общност, докато тя не види ясна финансова полза в отчитането на климатичните промени. Към момента устойчивостта на климата играе незначителна роля в инвестиционните решения, както стана ясно от изследване на компанията за управление на активи Schroders Plc от 2018 г.
Подходът „покажи ми парите” е естествен, но друго скорошно изследване подчертава, че поне една част от финансовата общност приема климатичните промени на сериозно. Волфрам Шленкер и Чарлз Тейлър от университета Колумбия изследват американските борсово търгувани деривати във времето между 2002 и 2018 г., сравнявайки инвеститорските очаквания за температурата в конкретен месец с прогнозите на учените, отчитащи влиянието на човешката дейност върху климата.
Шленкер и Тейлър пишат: „Наблюдаваният годишен тренд в цените на фючърсите показва, че предполагаемо ефективните финансови пазари са съгласни, че климатът се затопля. Поне засега климатичните модели са много точни в предсказването на средния темп на затопляне, който се наблюдава в САЩ. Когато става въпрос за пари е трудно да се намерят хора, които са склонни да заложат срещу научния консенсус за климатичните промени.”
Това все пак може да е свръхоптимистичен извод. Пазарът на борсово търгувани фондове (ETFs) и опции, базирани върху времето, е малък и неликвиден. Такива деривати за милиарди долари се търгуват извънборсово, като се изолзват предимно от презастрахователния бизнес, като се има предвид, че около 30% от американската икономика се смята за директно засегната от климата.
Дериватите върху времето са все още тясна ниша за големите инвеститори. Трейдърите, които се специализират в тези инструменти, трябва да бъдат по-наясно от другите финансисти с това какво се случва с климата на планетата. Няма причина скептиците по отношение на климатичните промени да предприемат контрираща стратегия на тези нисколиквидни пазари.
Въпреки всичко инвеститорите трябва да обърнат повече внимание на това, което се случва с ценообразуването на дериватите върху времето. Този пазар съществува от 20 години – достатъчно дълго, за да направи ясно това, че залагането срещу климатичния консенсус не е печелившо.
Това би трябвало да има по-широки последици. Ако пазарът на деривати върху времето потвърждава тези перспективи, оттеглянето от акции на компаниите за изкопаеми горива и търсенето на по-устойчиви възможности трябва да се възприемат като разумни стратегии. Акциите на компаниите, изложени на климатичен риск, може да са по-грешно оценени отколкото се смята.


Откриха изложбата "Варна – град с дух и история край морето" в посолсвото в Румъния
Американски патрулен самолет излетя тази вечер от Варна с мисия в Черно море
Жители на район „Аспарухово“ излязоха на протест, ще сезират министерства
Филип Ангелов спечели конкурса за пианисти „Мила Михайлова“ във Варна
Варненски футболист стана баща
„Топлофикация София“ е на ръба: Възможно ли е това да е последният сезон?
AI няма да отнеме работните места на хората, човек и машина са по-силни заедно
Netflix: Войната за стрийминг аудиторията тепърва започва
Борис Джонсън се завръща в дебата за Брекзит и отново греши
Технологичните сривове засилват недоверието към инфраструктурата в САЩ
Volkswagen загатна нов електрически хот-хеч
Системите за помощ на водача – често повече пречат, отколкото помагат
Mercedes-Benz продава C 111 с Ванкелов двигател
Какво се случва с V6 двигателя на Kia Stinger след 160 000 км
Китайски марки изпревариха Toyota в класация за надеждност
Глоба от 30 евро за пешеходец в Гърция, за какво да внимаваме? (ВИДЕО)
2026 година завършва много успешно за част от зодиите
Слабото място на САЩ: Една нишка вискоза забавя производството на ракетите Patriot
Митничари задържаха лекарства за над 117 650 евро на "Капитан Андреево"
Мармаладените нокти превзеха есента