Има ли заслуга Тръмп за силната американска икономика?

През последните седмици мнозина коментатори отбелязват парадокса на общественото мнение при Доналд Тръмп – президентът на САЩ получава високи оценки за воденето на икономиката, но ниско одобрение като цяло.

Това разминаване е необичайно, пише за Wall Street Journal Алън Блайндър, професор по икономика и обществени отношения в Принстънския университет и бивш вицепрезидент на Федералния резерв.

Президентите обичайно получават високо одобрение, когато икономиката върви добре (например при втория мандат на Бил Клинтън) и ниско, когато икономиката е зле (при втория мандат на Джордж У. Буш). Тръмп обаче е уникален в това отношение, както във всяко останало.

Причините са много и са прости: Тръмп лъже за почти всичко, противи се на закона, нарушава конституцията, пренебрегва съюзниците ни, подклажда страхове от имиграция, поддържа притеснителни приятелства с диктатори-убийци като Путин и Ким Чен Ун и поставя на високи позиции голям брой мошеници и измамници. Списъкът е дълъг.

Едно нещо, за което Тръмп не лъже, е икономиката. Тя наистина е в чудесно състояние, но има ли той заслуга?

Президентите обикновено получават повече похвали, отколкото заслужават, когато икономиката е добре, както и повече охулване от необходимото, когато тя е зле. По тези стандарти е справедливо Тръмп да се къпе в слава на фона на безработица от едва 3,6%.

"През 2016 г. с колегата ми Марк Уотсън публикувахме изследване, според което от 1947 г. насам (когато започва тримесечното отчитане), реалният БВП расте всеки път, когато демократ измести републиканец от Белия дом, и спада винаги при обратното. Без изключения", изтъква Алън Блайндър.

Нашето изследване предизвика голям интерест поради поне две причини. Първо, изненадващо е, че демократите се представят толкова по-добре от републиканците. Второ, любопитно е, че влиянието на обитателя на Овалния кабинет е толкова голямо, след като конституциятата не му дава много права относно икономиката за разлика от Федералния резерв.

Сега на Тръмп се предоставя добър шанс да прекъсне положителната успешна серия на демократите в Белия дом по отношение на икономиката. Растежът на БВП през първите девет тримесечия на Тръмп е средно 2,8% спрямо 2,3% през втория мандат на Барак Обама. Част от това предимство се дължи на по-бързия растеж при бизнес инвестициите.

Има ли все пак Тръмп заслуги? Неговата най-важна икономическа инициатива бяха данъчните съкращения, които Конгресът прие през декември 2017 г. Те бяха директно насочени към бизнес инвестициите, които впоследствие се увеличиха, но не с много. Данните показват, че растежът на капиталовите инвестиции (без жилищното строителство) се е покачил от 6,3% в годината преди съкращенията до 7% в годината след тях.

Като се има предвид, че капиталовите инвестиции са около една седма от БВП, то ускорение в растежа им от 0,7 процентни пункта означава мимален принос от 0,1 пункта към цялостния растеж.

Какво е допринесло тогава за по-високия ръст на БВП при Тръмп? Иронично, близо половината от увеличението се дължи на голямото повишение на правителствените разходи между втория мандат на Обама (-1,5% годишно) и първите девет тримесечия на Тръмп (+1,8% годишно).

Какво може да се каже за дерегулацията, която Тръмп и неговите поддръжници толкова възхваляват? Тя съществува наистина, но нетният й ефект върху БВП е трудно да се оцени. Някои от най-големите дерегулации изобщо не бяха икономически – отстъпките за работодатели, които не желаят здравноосигурителните им планове да включват контрацепция и отказването на подкрепа за транссексуалните студенти. Други пък бяха с икономическа насоченост, като отслабването на стандартите за икономия на гориво при пътническите автомобили и премахването на доверителното правило за пенсионните съветници.

Без съмнение въпросът е субективен.

"За мен обаче цялостният ефект от дерегулацията върху икономиката изглежда малък", посочва Блайндър. Ускорението в растежа при Тръмп все пак е само 0,5 пункта, като повечето се дължи на данъчните съкращения и правителствените разходи.

Като цяло икономическите политики на Тръмп вероятно подкрепиха с малко растежа. Този растеж обаче дойде с цената на раздут бюджетен дефицит, екологична деградация, намалена защита за работниците, потребителите, бедните и дребните инвеститори. Без да споменаваме незачитането на конституцията и опозоряването на Америка в очите на свободния свят. Парадоксът на обещественото мнение не е толкова неразбираем.