САЩ трябва да избегнат подпалването на валутна война

Манията на Доналд Тръмп относно валутните манипулации достигна нови висоти, пише Financial Times. Последният туит на американския президент по въпроса сочи, че САЩ трябва да отговорят на това, което той нарича „голяма манипулативна валутна игра”, водена от Европа и Китай. Притеснително е, че този изблик следва скорошни ходове на американски институции, фокусиращи се върху валутните манипулации.

Всичко това става на фона на честите атаки на Тръмп към Федералния резерв, че държи твърде високи лихви и на номинацията му на Джуди Шелтън, виден критик на Фед, за член на борда на централната банка. Използването на долара като оръжие за подпомагане на щатската търговия ще доведе до допълнителна нежелана политизация на търговската политика и евентуални ответни мерки от конкурентите.

Последните обвинения на Тръмп идват само няколко седмици, след като той нападна президента на ЕЦБ Марио Драги. Тръмп туитна, че Драги „нечестно” манипулира еврото, добавяйки, че „европейците пробутват това от години, заедно с Китай и други”.

Туитовете на Тръмп не са изолирано явление. През май Министерството на търговията на САЩ публикува предложение, предвиждащо налагане на санкции на държави, за които се смята, че манипулират валутите си. Това ще бъде направено като част от изравнителните мита (процес, който компенсира нечестните субсидии от страна на търговските партньори) и ще включва оценки за справедливите валутни курсове според Министерството на финансите.

Последният доклад на финансвото ведомство за валутните манипулации е по-всеобхватен. Обсегът на наблюдение бе разширен – от 12-те най-големи търговски партньори до тези с търговски излишъци със САЩ от поне 40 млрд. долара, което добавя нови девет страни към списъка. Два от трите критерия за валутни манипулации също бяха занижени.

Въпреки тези промени в момента никоя страна не покрива и трите критерия. В списъка за наблюдение обаче остават Китай, Япония, Южна Корея, Германия, Италия, Ирландия и още три страни от еврозоната. Конвертируеми валути като еврото и йената не покриват един от критериите за валутна манипулация – устойчива, едностранна валутна интервенция.

Предложеното добавяне на оценки на валутните курсове е субективно, тъй като оценките може да варират според използваните данни, след като лиспва съответната методология.

Валутните условия се прокрадват в търговските сделки на Тръмп. Споразумението между САЩ, Мексико и Канада включва първия законно приложим ангажимент относно гъвкавостта на валутните курсове, както и разкриване на бъдещи интервенции.

Споразумението обаче не предвижда наказания за евентуални валутни манипулации, нито пък има практическо приложение, след като и трите валути плават свободно. Търговското споразумение между САЩ и Южна Корея също включва някои валутни условия, но те не са правно обвързващи.

Има известно основание в обвързаването на търговската политика с валутните манипулации – обезценката на валутата подобрява конкурентността и може бързо да компенсира всякакви мита. То обаче игнорира ролята на вътрешните, и често структурни, решения за спестяване и инвестиции.

Не трябва да се забравя и ролята на лихвените проценти върху капиталовите потоци, особено влиянието на американската парична политика върху финансовите условия по света. Очевидна е също така и ролята на американската фискална политика за търговския дефицит на страната.

Несъмнено валутните манипулации могат да изкривят търговията и растежа. Но налагането на мита на базата на произволни изчисления за валутните оценки не е начинът.