Защо германците на изток и на запад гласуват, мислят и се чувстват различно?

Политическата пропаст между изтока и запада ще бъде драматично демонстрирана тази неделя, когато източните федерални провинции Саксония и Бранденбург проведат регионални избори. Анкетите сочат, че крайно дясната Алтернатива за Германия (AfD) може да излезе победител и в двата региона - триумф на ксенофобската антиевропейска партия, който би бил немислим на запад. Както казва Ренате Кьохер, директор на Института Аленсбах: „Виждаме нарастваща разлика в моделите на гласуване между изтока и запада.“

Друга отличителна черта на изтока е постоянната сила на крайно лявата партия Die Linke, наследник на бившата източногерманска комунистическа партия. В Саксония се очаква AfD и Die Linke да съберат около 40% от общия вот - богата награда за две партии, които седят в противоположните краища на политическия спектър, но които отразяват оплакванията и чувството на отделна идентичност на източногерманците.

„През 90-те години в Източна Германия имаше истинско усещане за промяна. Хората си мислеха: сега всичко ще е по-добре ”, казва Ларс Хюних, един от кандидатите на AfD за регионалния парламент в Бранденбург. „Тридесет години по-късно разбираш, че нещата са се оказали различни. Хората на изток се чувстват изоставени."

Това чувство на изоставяне трудно може да се подкрепи с твърди числа. В годините след обединението изтокът получи стотици милиарди евро от запада за финансиране на възстановяването и развитието. Безработицата – някога бич, засягащ милиони източногерманци - спадна до рекордно ниски нива. Икономическият растеж е по-силен, отколкото на запад, докато заплатите и пенсиите, въпреки че все още са по-ниски, през последните години силно се повишават. Градове като Дрезден, Лайпциг и Потсдам, чиито сгради се рушаха, бяха старателно възстановени до предишната си слава. Зоните на екологични бедствия, като „химическия триъгълник“ северно от Лайпциг, бяха почистени.

Този триумфален разказ обаче не отчита личното разочарование и огорчение, изпитани от милиони източногерманци в годините след обединението. Ден след ден голяма част от техния опит и постижения бяха считани за безполезни. Милиони станаха безработни или трябваше да приемат работни места много под тяхната квалификация. Стотици хиляди бяха принудени да напуснат родните си градове и да намерят работа в проспериращия запад. Източногерманците се оказаха в система, чиито правила почти не разбираха, а и мнозина се чувстваха зле подготвени да овладеят.

„Разхождате се из градове в източна Германия и всичко изглежда страхотно. Прекарахме цялото това време в боядисване на фасадите си. Но сега осъзнаваме какво се случва зад тези фасади“, казва Франк Рихтер, писател и активист в саксонския град Майсен. „Големите надежди и илюзии, които хората имаха, и идеята, че сега ще живеем в рая, не се оправдаха. Сега хората поглеждат назад и осъзнават: децата ми отидоха на запад и няма да се върнат. Внуците ми ги няма и няма да се върнат.”

Изселването на повече от 1,9 милиона източногерманци от 1989 г. насам се разглежда от мнозина като ключова причина за кризата. Тези, които напуснаха, бяха предимно млади, амбициозни и добре образовани - точно този тип граждани, от които Изтокът се нуждае днес, за да укрепи икономическите и демократичните основи на обществото. У тези, които останаха, се породи известна носталгия заедно с дълбока тревога за още сътресения и промени.

„Има голям страх от загуба тук в Източна Германия“, казва Петра Кьопинг, лидер на социалдемократите в Саксония и министър на интеграцията в регионалното правителство. „Всичко, което хората имат тук, те са изградили със собствените си ръце след обединението. Те искат да разчитат на това. И когато чуят, че ще има още промени - било то в резултат на миграция, глобализация или дигитална революция - се страхуват, че отново ще загубят всичко. “