Защо се случи временният шок на паричния пазар в САЩ?

Има обаче и лоша новина: фактът, че „временният“ недостиг на пари създаде толкова много драматизъм, показва, че нито Фед, нито инвеститорите напълно разбират как работи съвременната финансова машина. Това отчасти се дължи на факта, че „паричните пазари се променят бързо в отговор на регулаторни и технологични стимули, както и на такива, свързани с бизнес моделите“, както каза Потър.

Десетилетието на извънредни експерименти с паричната политика остави системата силно изкривена. По този начин Фед сега е като пилот, летящ на самолет с двигател, който е бил тихомълком преработен. Нито пътниците, нито пилотът знаят как промяната в двигателя може да повлияе на контрола по време на турбуленция, тъй като няма много исторически прецеденти.

Вземете банковите резерви. Количественото облекчаване в началото на това десетилетие предизвика експлозия на резервите, които частните банки предоставят на депозит при Фед, достигайки връх от 2,9 трлн. долара. през 2014 г. Откакто Фед започна да намалява количественото облекчаване преди няколко години, тези резерви се свиха до 1,3 трлн. долара към това лято. Доскоро служителите на Фед смятаха, че това са достатъчно пари, за да може системата да работи безпроблемно. Въпреки че резерви за 1 трлн. долара са обвързани с регулаторни и ликвидни изисквания, останалите 300 милиарда долара „буфер“ се считаха за достатъчни за аборбиране на неочаквани пазарни шокове.

Това изчисление винаги е било предположение, а не научна прогноза, тъй като Фед никога досега не е предприемал количествено облекчаване, нито се е опитвал да го ограничи. И както Лори Логън от нюйоркския Фед каза през 2017 г., вие знаете само това, че резервният буфер е изчерпан, когато ставките скочат.

Най-доброто предположение сега е, че 300 млрд. долара не са достатъчно много. „Фед се учи в движение“, обясняват от BMO Capital Markets. Въпреки че служителите на централната банка вероятно ще въведат нови инструменти за създаване на допълнителни буфери, JPMorgan се опасява, че „този вид волатилност ще се запази“, предвид всички структурни промени, които са в ход.

Това е обезкуражаващо. Но по-важният момент, който инвеститорите трябва да разберат, е следният: колкото повече количественото облекчаване (и частичното му обръщане) прекроява глобалните финанси, толкова по-голям е рискът финансовата машина да блокира. Това не е причина за паника. Но пилотите от централната банка - като инвеститорите – се учат по време на работата. Да се надяваме, че ще останат изцяло нащрек.