ЕС се справя неумело с геополитическите предизвикателства

Усилията на ЕС да попречи на Русия да създаде съюз с Китай са тест за желанието на съюза да развие по-настойчива външна политика в свят на нарастващи геополитически стълкновения, като резултатите досега са смесени, пише Майкъл Пийл за Financial Times. 

Лидерите на ЕС трябва да предприемат „прагматичен“ ход към „засилена координация“ с Русия, за да се борят с „евразийската конкуренция“, тъй като влиянието на Китай нараства в огромния регион, който се простира от Иберия до Сибир, пише германският дипломат, който преди това беше представител на ЕС в Пекин.

„ЕС може да загуби всичко, ако пренебрегне тектоничните стратегически промени в Евразия“, предупреди Едерер, като предложи засилено сътрудничество в области, включващи 5G комуникациите, защитата на личните данни и Арктика.

Документът на Едерер беше подготвен преди форума на тема „Свързаността между ЕС и Азия“ в Брюксел. Шиндзо Абе, премиерът на Япония, трябва да присъства като знак за усилията на ЕС и Токио да предложат алтернативи на разширяващата се международна инфраструктурна инициатива на Китай „Един пояс, един път”, която спечели подкрепата на повече от половината от 28-те държави-членки на ЕС.

Други събития подчертаха още повече дълбоките спорове относно противопоставянето между принципите и реалната политика, когато става дума за Русия. Държави като Франция и Финландия, която е ротационен председател на ЕС, имат желание да използват политическото отваряне към Кремъл, което виждат, че възниква от контактите, установени между Путин и новия президент на Украйна Володимир Зеленски. Това доведе до знаковата размяна на затворници между двете страни този месец.

Но мнозина не са убедени, че това е правилният подход, дори по време на епоха, когато традиционният американо-европейски съюз се уронва. Документът на Едерер повдигна вежди сред дипломатите от Централна и Източна Европа, които гледат на Кремъл и Путин като ненадеждни. Предложенията предизвикаха опасения сред дипломати, притеснени от евентуално отстъпление на ЕС от строгите икономически санкции, наложени на Москва след анексията на Крим.

Париж и Хелзинки подчертаха, че продължават да се придържат към общата позиция на ЕС, че Москва трябва да спазва Минските споразумения за мир, които включват изискване Русия да изтегли военните си сили от украинска територия. Но придвижването към разведряване кара все повече европейски държави да се чувстват неудобно. Холандия разкритикува освобождаването от Украйна на заподозрян за свалянето на полет MH17 през 2014 г. от руска ракета, при която загинаха 298 души - почти 200 от тях холандски граждани.

Друга потенциално важна промяна е оттеглянето в края на ноември на Доналд Туск, председател на Европейския съвет и ястреб по отношение на Русия. Туск, бивш полски премиер, задържан някога заради антикомунистическата си дейност, „избегна неоправдания дебат“ за Русия по време на своето председателство на срещите на върха на ЕС, „за да запази така важното единство“ относно санкциите, отбеляза един дипломат от съюза.

Наследникът на Туск Шарл Мишел този месец отбеляза, че Русия остава „заплаха за европейската сигурност“, но каза, че ЕС трябва също „да се справи с реалността“, че тя е и съсед.

Малко наблюдатели очакват европейците да отменят санкциите си срещу Москва, когато решават за поредното им шестмесечно удължаване в началото на следващата година. Но както показва спорът за политиката към Русия, дебатът за това как ЕС се отнася към света в епоха на конкуренция между големите сили е станал по-належащ и по-сложен.

„През всичките тези години ЕС не се занимаваше с геополитика, но сега той беше рязко събуден“, казва Тереза ​​Фалън, директор на базирания в Брюксел аналитичен център за изследвания на Русия, Европа и Азия. „За съюза е трудно да се приспособи към новата ера, като виждаме, че той го прави неумело.“