Как правенето на глупости препъва световната икономика

„Не правете глупости!“ - това наставление стана известно като доктрината на Обама. То отразява уроците, които Барак Обама научи от ненужната война в Ирак, започнала по време на мандата на предшественика му.

„Не правете глупости!“ важи и за световната икономика, пише в свой анализ за Financial Times колумнистът Мартин Уолф. Както Кристалина Георгиева, новият управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), коментира в речта си по време на откриването на годишната среща на институцията във Вашингтон, през 2019 г. се очаква по-бавен растеж в близо 90 процента от света. „В момента глобалната икономика е в синхронизирано забавяне“, изтъкна тя, припомня Уолф.

Какво води до това забавяне, особено в индустрията и търговията? Отговорът изглежда се крие в нарастването на несигурността, посочва той. Както се казва в съвместно проучване на Brookings Institution и Financial Times, забавянето се дължи на "постоянното търговско напрежение, политическата нестабилност, геополитическите рискове и опасенията относно ограничената ефикасност на паричните стимули". Това на практика укрепва несигурността.

В най-новата си прогноза за световната икономика МВФ очаква забавяне на растежа до 3% през тази година. За сравнение, през 2018 г. световният растеж достигна 3,6%. В страните с високи доходи се очаква ръстът да се забави до 1,7% от 2,3% през миналата година, а в развиващите се икономики – до 3,9% от 4,5%. Растежът на световната търговия се очаква да достигне 1,1% през тази година спрямо 3,6% през миналата.

Рисковете пред световната икономика са навсякъде. Търговските конфликти между САЩ и основните им търговски партньори може да се задълбочат. Ако това се случи, интегрираните вериги за доставки, особено при високотехнологичните продукти, могат да бъдат прекъснати за дълго.

Геополитическите рискове също изобилстват, особено в Близкия изток и Азия. Преди всичко отношенията между САЩ и Китай се влошават.

Съществуват и значителни финансови нестабилности, по-специално големият дълг на нефинансовите предприятия. Заплахата от кибератаки остава, както и мегатероризмът. Продължаваме да не се справяме и с изменението на климата, пише още Уолф в своя анализ.

Голяма част от това, което заплашва световната икономика, обаче влиза в категорията „глупости“. Търговската политика на Доналд Тръмп унищожава основите на следвоенната система за търговия, като по този начин създава огромна несигурност в преследване на глупавата цел на двустранното балансиране. Brexit също е глупав: това ще разруши ползотворното партньорство със съседите и партньорите на Великобритания. Нарастващото напрежение между Япония и Южна Корея също е глупаво: това отслабва и двете страни в региона, доминиран от Китай.

Ние всъщност колективно си играем с огъня. По-лошото е, че го правим, докато живеем в запалима сграда. Както казва Лорънс Съмърс, опасността не е толкова глобално икономическо забавяне, колкото трудност да се направи нещо повече в отговор. В този контекст особено очевидна е неотдавнашната промяна в политиката на Федералния резерв и връщането към по-ниски лихви, както и свързаният с това спад в очакванията за лихвите. Дори в САЩ беше невъзможно Фед да повиши краткосрочната ставка над 2,5% през този цикъл преди да я намали. В други големи икономики с високи доходи пространството за конвенционален политически отговор на забавянето е още по-ограничено, подчертава Мартин Уолф.

Това ни говори, че структурно недостатъчното съвкупно търсене, за което някои пишат отпреди кризата от 2007-2008 г., е широко разпространено. Това ни принуждава да разпознаваме не само „националистическо-популистко-протекционистките“ глупости, но и глупостите в стил „мерките-за-икономии-са-религия“. Това се проявява не само в терора на агресивната парична политика, правилно отхвърлена от бившия президент на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, но и в отказа да се приеме алтернативата, а именно фискалната политика.

Хората се вкаменяват от мисълта за държавните заеми, въпреки че заемодателите са готови да платят за тази привилегия, посочва Уолф в анализа си. Изумителен е фактът, че шестте най-големи икономики с високи доходи, включително и Италия, могат да вземат заеми за 30 години с фиксирана номинална ставка от близо 2% или по-малко, което означава реален лихвен процент от 0 и дори по-малко, при условие че централните банки изпълняват своите инфлационни цели.

Човек трябва да бъде отчайващо песимистичен по отношение на перспективите пред растежа, за да повярва, че е невъзможно да се управляват значителни заеми при такива условия. Фиксирането върху премахването на бюджетния дефицит в този контекст е наистина глупаво. Ако реалните ставки отново се повишат, това ще отразява по-добре възприеманите възможности и така оправдава (и улеснява) ограничаването на държавните разходи. Междувременно ниската цена на предишните заеми ще бъде „заключена“. И повече, както казва Оливие Бланшар, обикновено лихвените проценти на сигурността са под нивата на растеж. Ситуацията сега изглежда е просто екстремна версия на тази реалност, смята Мартин Уолф.

Времената са крехки и това се отразява от вълната от популистки национализъм, която сега обхваща страните с високи доходи. Част от крехкостта се отразява, обаче, и в стерилната ортодоксалност. Скромното забавяне е едно, но рязко забавяне, с което отказваме да се справим поради глупост, би било съвсем друго нещо.

Мартин Уолф отново цитира Кристалина Георгиева, според която се нуждаем от „подновен ангажимент за международно сътрудничество“. Това е и темата на скорошния сборник на Бретън-Уудския комитет. Днес това може да е твърде амбициозно, но поне бихме могли да спрем да правим глупости, заключава той.