Това обаче не означава, че Германия беше добродетелна във фискално отношение, а Япония - порочна. Всъщност Япония беше принудително тласната към фискални дефицити, тъй като генерирането и поддържането на излишъци по текущата сметка от 8 на сто от БВП, което иначе щеше да се изисква, беше невъзможно: реалният валутен курс беше твърде нестабилен, а чуждестранните партньори - твърде враждебни.
Германия обаче има стабилен и конкурентен реален валутен курс. Близо 40% от износа й на стоки отива за други страни от еврозоната. Тук конкурентната позиция, която Германия постигна в първите години на еврозоната, все още е в сила. Освен това валутният курс на еврото отразява средно претеглената конкурентоспособност на държавите, които го използват. Тези ползи значително улесниха желаната от Германия комбинация от частни, фискални и търговски излишъци. Еврото накара благоразумието да заработи.
Какво щеше да стане, ако германската икономика не бе част от еврозоната? Германската марка със сигурност би поскъпнала изключително много, този път в свят с ниска инфлация. Това щеше да тласне германската вътрешна инфлация под нулата, щеше да навреди на рентабилността на износа и щеше да причини загуби на германските финансови институции с огромните им чуждестранни активи. Това би направило невъзможно запазването на силно положителни номинални лихви и вероятно нямаше да може да се избегнат и постоянните фискални дефицити. Накратко, еврозоната предпази Германия от превръщането й в Япония. Германците трябва да са благодарни за това, което им даде еврото, да похвалят Марио Драги, отиващият си президент на ЕЦБ, за смелите му решения да спаси системата от крах и да се надяват, че неговата наследничка Кристин Лагард ще последва примера му.
Лихвените проценти по германските спестявания не биха могли да бъдат значително по-високи, независимо дали страната е вътре или извън еврозоната. В днешната икономика единственият начин германските спестители да получат по-висока доходност е да поемат по-голям риск.
Като държава обаче Германия може да помогне да се измести балансът между желаните спестявания и инвестициите в световен мащаб. Тъй като световната икономика се забавя и дори немското стопанството показва признаци на слабост, след като чуждестранното търсене спада, аргументите за това нарастват. Политиците в Германия и другаде трябва да насърчават публичните и частните разходи - преди всичко инвестициите. Изглежда съществуват огромни възможности. Освен това шансът да се заемат пари при днешните ултра ниски дългосрочни лихви е благодат, а не проклятие.
Бъдете амбициозни. В днешната икономика това е единственото разумно нещо.


Хороскоп за 2 октомври 2026
МУ-Варна възстановява минералната чешма до "Св. Марина" и планира балнеокомплекс
От 3 октомври се преустановява обслужването на автобусна линия № 209Б
Северна Македония поиска официално разговори с България заради ЕС
Близо 950 хил. туристи са посетили община Варна до края на септември
Gunvor сменя името си, за да скъса връзките с Русия
„Range Rover от Temu“ отново е №1 във Великобритания
Най-големият купувач на LNG не очаква Катар скоро да възстанови доставките
Жените начело на правните отдели печелят с 16% повече от мъжете
Москва вдига военните разходи с 40% до близо 5 пъти дoвоенното ниво
BMW наля 1 млрд. евро в нов завод за батерии
Изчезналото Ferrari 550 на Майкъл Джордан се продаде за рекордна сума
Как колата ви „вижда“ задръстванията преди вас
Преломът е факт – за първи път бензиновите коли в света паднаха под 50%
Руснак се опита да излъже физиката с технически абсурд
Оплаквания от лошите условия в ареста по делото за убийството на Магдалена Русева
Асен Василев: Кабинетът "Радев" ни е лъгал няколко месеца
МВФ: Очаква се силно възстановяване на икономиката в Залива 2027 г.
Дионисий със зарята пред "Александър Невски" вече не е архимандрит
преди 6 години Германия не заема пари когато емитира облигации. Тя кредитира кредиторите, защото лихвените и проценти са отрицателни! Това е най-силната фискално държава в света. И да - това е заради еврото. отговор Сигнализирай за неуместен коментар