Търговската тайна на Тръмп: Експлоатиране на китайските слабости

Това ни отвежда до въпроса за преговорните лостове.

Настоящият китайски модел е самоунищожителен. По-малко заслужаващите компании продължават да получават по-голямата част от финансите и възможностите. Изумително неправилното разпределение на капитала се влошава, което прави набъбващият дълг още по-труден за управление.

Разпределението на възможностите също е политическо. Това означава, че частният сектор, а следователно и доходите на домакинствата, ще продължат да бъдат изкуствено потискани, което ще оказва още по-голям натиск върху Пекин да стимулира растежа чрез по-нататъшна кредитна експанзия.

САЩ имат далеч по-адаптивна и разнообразна икономика от Китай. Китайското стопанство е неефективно, раздуто, нефункционално - страдащо от институции и политики, които не са подходящи за техните цели. Ако митническата война се възобнови, тя ще продължи да се оказва много по-разрушителна за Китай, отколкото за САЩ.

Освен това, като обръща внимание на сериозността на нарушенията в търговията на Китай, Тръмп правилно представя Пекин като основна заплаха за справедливата и устойчива глобална икономическа система. Мултинационалните компании постепенно оценяват търговската опасност, която представлява суверенният риск за тях - възможността Китай произволно да променя законите и регулациите или да не успее да погаси на падеж държавните си облигации.

През последните години Си бе открито обвиняван от бивши високопоставени служители, влиятелни журналисти и учени в неправилно управление на отношенията с Америка, след като решително се отказа от всякакви пазарни реформи, които биха направили китайската икономика по-устойчива и жизнена, и прекали с агресивното си налагане на инициативите „Един пояс, един път” и „Произведено в Китай 2025”. Изтичането на информация за отношението към уйгурите в автономния регион Синдзян изглежда цели да подкопае китайския президент, докато продължителните протести в Хонконг категорично отхвърлят неговия авторитаризъм.

Чистката на Си спрямо повече от 1,5 милиона служители, включително висши генерали и членове на партията, ще се обърне срещу него. Освен че държи по-слаба икономическа ръка, Си е далеч по-уязвим на вътрешни бунтове и, следователно, по-отчаяно нуждаещ се от икономически лекарства, отколкото американският президент.

Тръмп заплаши, че ще се оттегли, ако евентуалното споразумение - включително окончателните подробности по първата фаза на сделката - не му хареса. Той посочи в „Изкуството на сделката“, че стилът му е да се цели нависоко и да продължава да натиска и натиска, докато не получи това, което иска, защото националният интерес зависи от това.