Новата година носи нов оптимизъм, че в крайна сметка търговската война между САЩ и Китай няма да взриви глобалната икономика. Двете страни са напът да подпишат "първа фаза" на търговската сделка в рамките на седмици. Странно е, че никой не се пита дали Америка е готова за това, което ще се случи, ако президентът Тръмп „спечели“ търговската война, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.
Доналд Тръмп приема, че Китай изнася твърде много, а САЩ - твърде малко. Това е икономически хлъзгаво твърдение - търговските излишъци и дефицити не са нито „добри“, нито „лоши“, а и е факт, че позицията на Тръмп е остаряла с десетилетие. Макар Китай все още да поддържа излишък със САЩ, търговският му баланс с целия свят се променя драстично.
Излишъкът по текущата сметка на Китай - сумата, с която износът на стоки и услуги и приходите от чуждестранни инвестиции надвишават вноса - се свива от години. Най-вероятно ще се стигне до дефицит в началото на това десетилетие, което означава, че Китай ще внася повече стоки и услуги (и ще получава по-малко печалба от чужбина), отколкото изнася.
Мащабът на този потенциален дефицит, като за начало вероятно под 1% от брутния вътрешен продукт, бледнее в сравнение с огромните излишъци по текущата сметка от близо 10% от БВП годишно, които Китай отчиташе през първото десетилетие на века. Но дефицитите ще бъдат трайни.
Една от причините е, че населението на Китай застарява, като хората в трудоспособна възраст намаляват. Докато това се случва, по-възрастните домакинства харчат своите спестявания. Това засилва търсенето на вносни стоки. То също така подкрепя икономически модел, зависим от финансовата репресия - тоест, насочване на спестяванията (за които китайците получават скандално ниска лихва) към неефективни държавни предприятия, които захранват машината за износ.
Друга причина е фактът, че Китай е изчерпал способността си да подкрепя износа чрез подбиване цената на други производители, за да заграби пазарен дял. Китай не може да поеме целия производствен капацитет за всяка стока в света.
Алтернативата на Пекин можеше да бъде използването на собствения икономически растеж за стимулиране на глобалното търсене – увеличавайки го така, че делът на Китай също да нарасне в абсолютни стойности. Уви, десетилетната индустриална политика на Комунистическата партия, ориентирана към потискане на вътрешното търсене, осуети тази възможност.
Постоянният китайски дефицит по текущата сметка, дори и малък, ще има сериозни последици. Основната грижа ще бъде как да се плаща за него.
05:53 | 14.09.22 г.