Китай няма друг избор освен икономическа либерализация

Пекин ще трябва да ухажва чуждестранните инвеститори, за да финансира дефицита по текущата си сметка

21:40 | 03.01.20 г.

Снимка: Ройтерс

Новата година носи нов оптимизъм, че в крайна сметка търговската война между САЩ и Китай няма да взриви глобалната икономика. Двете страни са напът да подпишат "първа фаза" на търговската сделка в рамките на седмици. Странно е, че никой не се пита дали Америка е готова за това, което ще се случи, ако президентът Тръмп „спечели“ търговската война, пише Джоузеф Стърнбърг за Wall Street Journal.

Доналд Тръмп приема, че Китай изнася твърде много, а САЩ - твърде малко. Това е икономически хлъзгаво твърдение - търговските излишъци и дефицити не са нито „добри“, нито „лоши“, а и е факт, че позицията на Тръмп е остаряла с десетилетие. Макар Китай все още да поддържа излишък със САЩ, търговският му баланс с целия свят се променя драстично.

Излишъкът по текущата сметка на Китай - сумата, с която износът на стоки и услуги и приходите от чуждестранни инвестиции надвишават вноса - се свива от години. Най-вероятно ще се стигне до дефицит в началото на това десетилетие, което означава, че Китай ще внася повече стоки и услуги (и ще получава по-малко печалба от чужбина), отколкото изнася.

Мащабът на този потенциален дефицит, като за начало вероятно под 1% от брутния вътрешен продукт, бледнее в сравнение с огромните излишъци по текущата сметка от близо 10% от БВП годишно, които Китай отчиташе през първото десетилетие на века. Но дефицитите ще бъдат трайни.

Една от причините е, че населението на Китай застарява, като хората в трудоспособна възраст намаляват. Докато това се случва, по-възрастните домакинства харчат своите спестявания. Това засилва търсенето на вносни стоки. То също така подкрепя икономически модел, зависим от финансовата репресия - тоест, насочване на спестяванията (за които китайците получават скандално ниска лихва) към неефективни държавни предприятия, които захранват машината за износ.

Друга причина е фактът, че Китай е изчерпал способността си да подкрепя износа чрез подбиване цената на други производители, за да заграби пазарен дял. Китай не може да поеме целия производствен капацитет за всяка стока в света.

Алтернативата на Пекин можеше да бъде използването на собствения икономически растеж за стимулиране на глобалното търсене – увеличавайки го така, че делът на Китай също да нарасне в абсолютни стойности. Уви, десетилетната индустриална политика на Комунистическата партия, ориентирана към потискане на вътрешното търсене, осуети тази възможност.

Постоянният китайски дефицит по текущата сметка, дори и малък, ще има сериозни последици. Основната грижа ще бъде как да се плаща за него.

Коментари

Добави коментар

julian12
преди 5 години

Личи си по много показатели, само дето ти нямаш идея за тях.

отговор

Whitestar
преди 5 години

По нищо не личи, че Китай изнася по-малко или, че имат капиталови затруднения. Напротив, на няколко пъти се спомена, че износът към САЩ почти не променя баланса на Републиката, а едва ли някой не си спомня, че валутата им стана резервна в международен план. Шансът за Щатите е да улови момента, момента в който производството и търговията на Китай са достигнали такова ниво, че е нужно да се предоговорят въпросите около интелектуалната собственост, постепения преход към пазарни принципи, в които Щатите имат набран опит. Вероятно следват години на утвърждаване, през които Щатите ще са основен партньор, боравещ с дипломатически прийоми. Това е имоментът, от който въпрос на бъдещето ще станат условията на труд, ВРедните емисии и производства, заплащането и т.н. Как ще се реализира това, явно предстои да видим.