Авторитарният завой на Китай е предизвикателство за света

Имаше време, когато Пекин знаеше как да прави отстъпки в свой интерес, пише Financial Times в редакционен коментар. Китай направи много такива спрямо САЩ, за да бъде присъединен към Световната търговска организация през 2001 г., което даде възможност за икономическото излитане. През същото десетилетие Пекин показа гъвкавост към Хонконг и Тайван, тъй като, както каза бившият премиер Джу Жундзи, отстъпките за сънародниците са отстъпки в полза на китайската нация. 

Но изкуството да отстъпваш за да извлечеш ползи сега изглежда забравено. На негово място израсна твърд, автократичен режим, ръководен от Си Дзинпин, силният лидер на Комунистическата партия. Това авторитарно залитане може да служи на Пекин у дома, но затормозява отношенията на Китай с голяма част от външния свят, не само с Вашингтон, но и с европейските и азиатските столици. 

Въпросът подчертава един парадокс. Международното приемане на Пекин, което подкрепи възхода му по време на ерата на "реформите и отварянето", започнала преди точно 40 години, сега е в отстъпление, което нарушава екосистемата, която позволи на Китай да просперира.

Хонконг показва динамиката на обратната реакция. Шестте месеца на масови протести бяха вдъхновени отчасти от противопоставянето на все по-авторитарното поведение на Пекин. Но твърдият отговор на подкрепеното от Китай хонконгско правителство само допълнително намали популярността му - про-пекинският лагер претърпя съкрушително поражение на местните избори през ноември.

Подобни тенденции се забелязват и в Тайван. Не само, че президентът Цай Ингвен, чиято управляваща Демократична прогресивна партия се застъпва за официална независимост от континентален Китай, е фаворит на президентските избори през следващия месец. Тя също така използва обществената антипатия срещу твърдия подход на Пекин като ключова част от своята кампания.

Цай посочва Хонконг, за да се опита да убеди своя електорат, че формулата „една държава, две системи“ - според която на Хонконг бе разрешено да поддържа „висока степен на автономия“ след връщането му на Китай през 1997 г. - никога няма да сработи в Тайван. Пекин обаче настоява да се приложи тази формула към Тайван в случай на бъдещо обединение.

Толкова за отношенията в задния двор на Китай. Твърдата позиция на администрацията на Си също оказва осезаемо влияние и върху по-широкия свят.