Какво може да значи за пазарите една война в Близкия изток?

В навечерието на кратката т. Нар. трета война в Персийския залив през 2003 г. трябваше да минат три месеца, преди цената на петрола  да се повиши от 25 долара до малко под 38 долара, но след тя падна обратно до предишното ниво в рамките на няколко дни, когато войната приключи бързо. „Арабската пролет“ и падането на дългогодишния либийски владетел Муамар ал Кадафи също предизвикаха ръст на цената на петрола от 90 долара до 120 долара само за четири месеца. След това обаче цената се задържа поне за известно време на високото ниво.

В крайна сметка протичането на кризите и последиците от тях са силно индивидуални. Но много неща се промениха от 70-те години на миналия век. Ако тогава кризите засягаха страни, които бяха силно зависими от петрола в Близкия изток и до голяма степен неподготвени, оттогава се полагат усилия за намаляване на зависимостта от кризисния регион и суровината - не на последно място чрез собствено производство на петрол. Дискусията за изменението на климата също дава своя дан.

Ето защо мащабът, последиците и ходовете на кризата все пак е трудно да се предвидят предварително. Поради тази причина има съвсем различни прогнози за това как ще се развие цената на петрола. „Очаквам цената на петрола да се повиши за по-дълъг период от време, поне по-дълго, отколкото след атентатите срещу петролните централи на Саудитска Арабия през септември 2019 г.", заяви пред FAZ Карстен Фрич, петролен анализатор в Commerzbank. „За колко време и на какво ниво зависи по-нататъшното развитие на конфликта между Иран, Ирак и Америка", пояснява той.

Като цяло геополитическите кризи винаги биха довели до рязък ръст на цените, ако имаше прекъсвания на производството, както например по време на първата война в Залива. И ако петролните страни разполагат с малко пространство за краткосрочно разширяване на производството („резервен капацитет“), казва Джовани Стауново, петролен специалист в швейцарската банка UBS. В настоящата криза все още няма допълнителни производствени загуби в региона на Персийския залив.

В същото време обхватът на добив на страните от ОПЕК в момента е „относително солиден“ с 3,3 милиона барела на ден. В допълнение, производството на петрол в държави извън ОПЕК, като САЩ, Норвегия, Бразилия, Гвиана и Канада, се очаква да нарасне силно през тази година. „Ако няма прекъсвания на производството, сегашната рискова премия трябва да бъде преценена отново", казва Стауново. 

Възможно ли е инфлацията да достигне 1,5%?

„Ако кризата не окаже дълготрайно влияние върху производството на петрол, цената на суровината трябва да се успокои отново през следващите няколко седмици“, казва Франк Шаленбергер, петролен анализатор в Landesbank Baden-Württemberg. Въпреки това Иран, с добив на петрол от 2,1 милиона барела на ден, и Ирак, с 4,7 милиона барела на ден, заедно са отговорни за почти 7 процента от световния добив на нефт. „В това отношение би било желателно Съединените щати да имат това предвид при евентуалните дипломатически усилия за двете държави от Персийския залив", пояснява Шаленбергер.

Ако високата цена на петрола се запази, това ще има последици отвъд пазара на петрол. „Ако цената на петрола остане на ниво от 70 долара през останалата част на януари, петролът би бил с пет долара по-скъп от средната за декември цена. Това би увеличило инфлацията с почти 0,2 процентни пункта", казва Йорг Кремер, главен икономист в Commerzbank.

Тогава инфлацията в еврозоната ще нарасне до 1,5 процента през януари, докато за декември би трябвало да е 1,3 процента. „Цена на петрола, с пет долара по-висока, няма значително влияние върху икономиката“, казва Кремер. Едно подрънкване на оръжията  в региона на Персийския залив винаги е оставяло глобалната икономика хладнокръвна, твърди той.

„Разбира се, би било различно, ако има война между Съединените щати и Иран“, подчертава Кремер. Тогава Ормузкият проток ще бъде блокиран, така че глобалните доставки на петрол ще се свият с 10 процента, припомня той.