Шест упорити мита за равното заплащане между мъжете и жените

Законодателството за равното заплащане между жените и мъжете съществува от десетилетия в някои страни, включително Исландия, САЩ и Великобритания, която отбелязва половин век от своя закон през тази година. Въпреки това неразбирането продължава, което води до митове, които се нуждаят от многократно развенчаване, пише за Financial Times Сам Смедърс, главен изпълнителен директор на Fawcett Society.

1. Каква е разликата между различното заплащане между половете и неравното заплащане?

Различното заплащане между половете е разликата в средните часови ставки между жените и мъжете. Тя може да бъде изчислена като медианна или средна цифра, както и за пълно и непълно работно време. Различното заплащане между половете отразява следните факти: жените са недостатъчно представени във висши, по-добре платени работни места и свръх представени в нископлатената работа; те извършват по-голямата част от неплатените грижи, така че обикновено работят по-малко часове през кариерата си, което подкопава издигането им; те са концентрирани в по-ниско платените сектори, докато мъжете доминират в по-високоплатените; в някои случаи на жените им се плаща по-малко за извършване на същата или подобна работа в сравнение с мъжете.

Тъй като разликата в заплащането между половете е средна цифра, тя не може да каже дали има дискриминация. Неравно заплащане има там, където на жените и мъжете се плаща различно за една и съща или еквивалентна работа. В една организацията може да има малка разлика в заплащането между половете, но това може да прикрива дискриминацията в заплащането между някои жени и мъже, които извършват подобна работа.

2. Наистина ли жените и мъжете получават еднакво възнаграждение за сходна работа в наши дни?

Ние знаем от десетки жени, които използват съветите за равно заплащане на Fawcett Society, както и от популярните победи относно равното заплащане, като например на водещата Самира Ахмед срещу BBC, че дискриминационното заплащане е много по-често, отколкото може би си мислите.

По-голямата част от случаите, които услугата на Fawcett установява, се отнасят до типа „еднаква работа“. Жените често не знаят колко получават колегите им и не са в състояние да оспорват неравенството в заплащането. Да се говори за заплати на работното място все още е табу или се потиска от трудовите договори (което е неприложимо във Великобритания). Ето защо Fawcett призовава за „правото да знаем“, за да има дадено лице приложимо право да знае какво печели колегата му, ако подозира неравностойно заплащане.

Важно е да се признае обаче, че различните нива на заплащане не винаги се свеждат до дискриминация. Британският закон, например, казва, че е възможно да се плаща по различен начин на жените и мъжете, но трябва да има обективна обосновка, като например ниво на отговорност или необходими умения или опит.