Шест упорити мита за равното заплащане между мъжете и жените

3. Как две напълно различни работни места могат да бъдат оценени еднакво?

Когато определяме заплатата за дадена позиция, ние преценяваме стойността. Понякога това зависи от възприемането ни за преобладаващата ставка, историческите фактори или къде работното място се позиционира като конкретна точка или диапазон на заплащане.

Често не се запитваме защо една позиция, когато е заемана от жени, трябва да се плаща по-малко от друга подобна, която е доминирана от мъже. Тогава, когато е оспорвано, това не издържа. Ето защо при случая за еднакво заплащане, отнесен към Общинския съвет на Глазгоу, работниците от социалните грижи и тези от детските градини постигнаха успех през миналата година в претенциите си за равно заплащане с боклукчиите.

4. Жените не са оценявани по-ниско, те просто избират да работят по-ниско платена работа.

Изследванията показват, че когато жените се преместват в сектори, доминирани от мъже, заплащането спада. Това предполага, че самите жени са подценявани, а не позицията.

В допълнение, неплатените грижи и домашната работа все още се извършват в голяма степен от жените, така че платените работни места, наподобяващи тази работа, също са подценени. Жените често намаляват работните си часовете, за да комбинират платената работа с грижите, независимо дали за деца, или възрастни.

Тъй като работата на непълно работно време често е по-ниско платена, жените уронват доходите си и често работят под нивата на своите умения, което се отразява на развитието на кариерата им.

5. Разликата в заплащането е мит: всичко се свежда до избора на жените.

Разликата в заплащането е реална и е резултат от структурно неравенство. Тя представлява разликата в производителността, защото отразява недостатъчното използване на женските умения и опит. Момичетата превъзхождат момчетата в образованието, но това не се пренася на пазара на труда, нито като адекватно заплащане на доминираните от жените позиции, нито като реализиране на техния потенциал чрез напредък в кариерата.

6. Проблемът е, че жените просто не искат повече пари от работодателя.

Доказателствата сочат, че жените, особено по-младите, са толкова склонни, колкото и мъжете, да искат по-голямо заплащане, но е по-вероятно да им бъде отказано. Той е пробивен и амбициозен, тя е натрапчива и досадна. Всичко се свежда до половите стереотипи, на които сме изложени през целия си живот, и ролите, които сме предопределени да играем.