Колко струват банките в свят с постоянно намаляващи лихви?

Колко струва банковият бизнес в епоха, когато решението на всеки икономически проблем, който можем да си представим, е намаляване на лихвите от централните банкери? Простият отговор е: по-малко. Основната дейност на банките е набирането на депозити и отпускането на заеми. Тъй като лихвените проценти се доближават до нулата, разликата между разходите по клиентски депозити и приходите от кредитите се свива, като изпилява маржовете на печалбата. Ако това продължва дълго време, банките стават колебливи относно кредитирането. Япония и Европа демонстрираха това, пише Робърт Армстронг за Financial Times.

Федералният резерв е наясно с риска. Въздействието на отрицателните лихви на други места - основният лихвен процент по депозитите на Европейската централна банка (ЕЦБ) е под нулата от 2014 г. насам - е една от причините Фед публично да отхвърли използването им като инструмент на политиката си. Все пак централната банка на САЩ се втурна към нулевата граница. На 3 март тя обяви извънредно намаляване на основната си лихва с половин процентен пункт, като пазарите очакват още толкова на срещата на Фед по-късно през месеца.

Независимо дали ще достигнем нулата, или не, борсата заключи, че щетите са вече нанесени. От 21 февруари насам, когато страхът от коронавирусна рецесия и очакването на действията от Фед тласнаха доходността по дългосрочните облигации под тази по краткосрочните - „обърнатата крива“, която толкова ужасява банкерите - банковите акции паднаха с почти една четвърт. Спадът продължава дори след като инверсията на кривата на доходността бе смекчена. Дори в дните, през които пазарите се представяха по-добре, банките изоставаха.

Кои банки са засегнати най-тежко? Онези с лихви по депозитите, които вече са близо до нулата, не могат да ги намалят допълнително, така че понижаването на ставките от централните банки е изцяло неблагоприятно. Банките, чиито кредитни портфейли са пълни с бизнес заеми с плаващи лихви, ще претърпят почти незабавен спад в приходите. Bank of America, със своята евтина депозитна база загуби 80 млрд. долара пазарна капитализация само за няколко седмици. Бившата успешна Silicon Valley Bank, с нейните депозити с ниски лихви и кредити с плаващи, загуби повече от една трета от стойността си.

Малко са банките, ако има такива изобщо, които бяха пощадени. Миналата седмица анализаторите от Piper Sandler публикуваха доста оптимистичен доклад, който открои американските банки с най-голяма експозиция на ипотечния пазар, които би трябвало да се възползват от бума на рефинансирането, което вероятно ще последва намалението на лихвата от Фед. Тези банки обаче се представиха само малко по-добре от останалите. В бизнеса с пари цената им засяга всички.

Съществува твърда група инвеститори, които отдавна казват, че пазарът не разбира способността на банките да генерират печалба - особено на най-големите банки - дори когато кредитните маржове са свити.

„Смятаме, че много лоши новини са калкулирани в цените. Започва да става интересно“, коментира наскоро Патрик Кейзър, портфейлен мениджър в Brandywine Global Investment Management. През последните месеци неговият фонд намалява теглото на банковите акции, тъй като те се търгуват близо до справедлива им стойност. Но това вече не е вярно, добавя Кейзър. Той смята, че е време да "извадите моливите" и да пресметнете реалната способност на големите банки да генерират печалба. Някои от тях се търгуват близо или дори под балансовата си стойност, което означава, че обратното изкупуване на акции дава мощен тласък на възвръщаемостта.

Крис Дейвис от Davis Funds, отдавна настроен бичи спрямо банковите акции, се съгласява, казвайки: „Банките печелят пари много бързо... спадът на цените всъщност е важен положителен резултат за дългосрочните акционери.“

Банковите „бикове” може да са прави. Пазарите показват свръх реакция в моменти като този. Но консенсусът сред инвеститорите е, че ще има много малък ръст на печалбата и вероятно понижения в индустрия, доминирана от Федералния резерв.

Дейвис обаче е прав за едно нещо: досега най-големите банки правеха огромни печалби. JPMorgan, най-силният играч в сектора, отчете нетна печалба от 36 млрд. долара миналата година, достатъчна за възвръщаемост на капитала от 19 на сто – впечатляващо за всеки бизнес. Bank of America, Citibank и дори ранената Wells Fargo също се справят добре.

Тези гиганти имат предимства, които много от 5200-те останали американски банки нямат. Те са диверсифицирани, с големи и относително нечувствителни към лихвите бизнеси - от инвестиционно банкиране до финансиране с кредитни карти - а размерът им означава, че могат да разпределят регулаторните и технологични разходи върху по-широка база от приходи.

Най-големите банки ще печелят по-малко пари в свят с нулеви лихви, но освен ако не започнат да правят хазартните залози, които им навредиха в миналото, те ще продължат да бъдат жизнеспособни бизнеси. Същото обаче няма да важи за много от по-малките им конкуренти.

Ако по-нататъшното укрепване на най-големите банки е непредвидената последица от паричните стимули, това ще бъде продължението на филм, който вече гледахме. Големите банки увеличиха мощта си и когато властите с право повишиха регулаторната тежест за индустрията след финансовата криза. Спасяването на икономиката е трудна работа.