Китайската икономика може да расте бързо единствено с държавна подкрепа

Това ниско потребление влияе върху инвестициите в частния сектор. Повечето частни инвестиции отиват или за увеличаване на капацитета за износ, или за обслужване на потреблението. Все пак износът нямаше как да се запази като основен източник на растеж в голяма икономика, каквато е Китай, а днес перспективите му са по-слаби от всякога. В същото време относително ниският дял на потреблението на домакинствата ограничава и частните инвестиции.

С други думи, най-здравословните източници на търсене - потребление, износ и инвестиции от частния сектор - заедно не са в състояние да генерират нивото на растеж, което Пекин счита за политически необходимо, доскоро диапазонът 5-6 на сто.

И така, какви са другите източници на растеж? В случая на Китай само два: инвестиции в инфраструктура и развитие на недвижимите имоти.

Тъй като Китай вече е инвестирал предостатъчно в инфраструктура, само правителството може, пряко или косвено, да насърчи още инвестиции. Междувременно секторът на недвижимите имоти, с почти една четвърт от всички градски апартаменти вече незаети, също зависи изключително от държавната подкрепа. Тъй като една икономика, в която ресурсите се разпределят от пазарните сили, е малко вероятно да даде приоритет на тези сектори, единственият начин да се поддържа растежа висок е чрез повече държавна намеса.

Ето защо държавата изигра и ще продължи да играе все по-голяма роля в икономиката на Китай. Докато Пекин изисква растеж, който е значително по-висок от потенциалния (вероятно около половината от отчитания в момента), той няма друг избор освен да разшири присъствието на правителството. Това също ще намали ролята на пазара в разпределението на ресурсите.

Пазарно-базираните реформи, колкото и агресивно да се прилагат, няма да доведат до устойчив растеж в Китай. Икономика, в която пазарът разпределя ресурсите и капитала, може да генерира високи темпове на растеж, но едва след като Пекин извърши политически трудно, но необходимо преразпределение на богатството - а заедно с него и на властта - от местните управи и елитите към обикновените домакинства.

Местните елити отдавна се съпротивляват на това. Но без него обещанията за намаляване на държавния контрол в икономиката на Китай и засилване на ролята на пазарите ще останат празни. Докато търсенето не бъде ребалансирано, само разширяването на държавния сектор и увеличеният дълг могат да гарантират високи нива на растеж.