България изостава в развитието на проекти с AI

България изостава в развитието на проекти с изкуствен интелект (AI), като София отделя едва 0,62% от средствата за цифровизация за проекти за изкуствен интелект. Само Нидерландия отделя по-малко с ниво от 0,59%, показва проучване на Papazoglu et al. за 2023 г.

Проучването разглежда средствата от инструмента Next Generation EU (NGEU) и неговия Механизъм за възстановяване и устойчивост (RRF). NGEU и RRF представляват 70% от общите инвестиции в цифровата трансформация.

За България са отпуснати 10,18 млн. евро от общо 117 млрд. евро, представени от NGEU за цифрова трансформация. Италия е начело с отпуснати 42 млрд. евро, а за съседна Румъния са предвидени 49,8 млн. евро.

AI променя глобалния икономически пейзаж, като се превръща в основна сила в цифровата област и стимулира иновациите в различни сектори. Според прогнозите на индустрията до 2030 г. приносът на AI за световната икономика ще е повече от 11 трлн. евро. Очаква се AI и роботиката заедно да доведат до създаването на около 60 млн. нови работни места в световен мащаб до 2025 г., което подчертава решаващото значение на цифровизацията за стимулиране на икономическия растеж.

В целенасочени усилия да се изравни със световните технологични лидери, Европейският съюз засилва усилията си за интегриране и развитие на AI, като поставя специален акцент върху укрепването на цифровата инфраструктура и способности в своите държави членки.

Въпреки тези оптимистични прогнози обаче предизвикателствата остават.

Велина Лилянова, изследовател в Службата за изследвания на Европейския парламент, подчертава бавното внедряване на AI в Европа в критични сектори като здравеопазването и публичната администрация.

„Европа има слабост в това отношение“, твърди тя в неотдавнашното си проучване, озаглавено „Инвестиции в изкуствен интелект в националните планове за възстановяване и устойчивост“.

Лилянова посочва, че Европа е изправена пред няколко предизвикателства, които възпрепятстват по-широкото навлизане на AI, включително регулаторни бариери, проблеми с доверието, недостиг на цифрови умения и ниски нива на цифровизация на компаниите.

„Държавите членки трябва да се справят с тези бариери, за да улеснят широкото навлизане“, заяви тя, като подчерта необходимостта от регулаторни реформи, повишаване на цифровите умения и стимулиране на цифровизацията на компаниите.

Европейската комисия постави амбициозни цели за 2030 г.: стремежът е 90% от малките и средните предприятия (МСП) в ЕС да постигнат поне основно ниво на цифрова интензивност, а 75% от компаниите в ЕС да внедрят технологии като изчисления в облак, изкуствен интелект и големи данни.

Стратегиите за инвестиране в ИИ се различават значително в отделните държави, като варират от пряко финансиране на научноизследователската и развойната дейност (НИРД) до непряка подкрепа чрез цифровизация на бизнеса и обществените услуги, както подробно е описано от Лилянова.

В Националния план за възстановяване и устойчивост на Испания (NRRP) специално се отпускат средства за укрепване на развитието на AI, като целта е страната да се позиционира като лидер в областта на научните постижения и иновациите в областта на AI. Планът се фокусира върху разработването на инструменти и приложения на AI на испански език за повишаване на производителността в частния сектор и ефективността в публичната администрация.

Стратегическата програма на Италия за AI (2022-2024 г.), съобразена с по-широката стратегия на ЕС за изкуствения интелект, има за цел да превърне страната в световен център за изследвания и иновации в областта на AI чрез повишаване на уменията и привличане на водещи таланти в областта.

/БГНЕС/