Втората глобална среща за безопасността на AI среща по-трудни въпроси и по-малък интерес

Миналата година редица световни лидери, корпоративни ръководители и академици се събраха в Блечли парк във Великобритания за първата в света Глобална среща на върха за безопасността на изкуствения интелект (AI), надявайки се да постигнат консенсус относно регулирането на технология, за която някои предупредиха, че представлява заплаха за човечеството, пише Ройтерс.

Основателят на Tesla Илон Мъск и главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман се сблъскаха с някои от най-яростните си критици, докато Китай подписа „Декларацията от Блечли“ заедно със Съединените щати и други страни, показвайки готовност за сътрудничество въпреки нарастващото напрежение със Запада.

Шест месеца по-късно ще се проведе втората Среща на върха за сигурността на изкуствения интелект - предимно виртуално събитие, организирано съвместно от Великобритания и Южна Корея, докато шумът около потенциала на AI отстъпва място на въпроси относно неговите ограничения.

„Има няколко коренно различни подхода... Ще бъде трудно да се премине отвъд това, което беше договорено в Блечли парк“, коментира Марта Бенет, старши анализатор в изследователската и консултантска фирма Forrester, имайки предвид историческото, но задължително широко споразумение относно безопасността на AI.

По-трудните въпроси около използването на материали с авторски права, недостига на данни и въздействието върху околната среда, също изглежда малко вероятно да привлекат толкова звездни участници.

Въпреки че организаторите са подготвили събитие, сравнимо с Блечли, редица от ключовите участници са отказали покани за Сеул.

Еуфория

Когато първата среща на върха приключи през ноември, британският премиер Риши Сунак обеща следващите събития да бъдат провеждани на всеки шест месеца, така че правителствата да могат да следят бързо развиващата се технология.

Оттогава вниманието се насочи от екзистенциалния риск към ресурсите, необходими за подхранване на развитието на изкуствения интелект, като например огромното количествено данни, необходими за обучение на големи езикови модели, и електричеството, захранващо нарастващия брой центрове за данни.

„Политическият дискурс около AI се разшири, за да включи други важни проблеми, като пазарна концентрация и въздействието върху околната среда“, коментира Франсис Бенет, временен директор на института Ada Lovelace, фокусиран върху данните и AI.

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман предположи, че бъдещето на AI зависи от пробив, свързан с енергията. През февруари Wall Street Journal писа, че той иска да набере до 7 трлн. долара, за да подкрепи производството на компютърни чипове – компонент, който в момента е в недостиг.

Но обвързването на бъдещето на изкуствения интелект с научни пробиви и големи финансови усилия може да не е най-добрият ход, предупреждават експерти.