Богатите трябва да приветстват възможността за намаляване на неравенството

И накрая, икономическото възстановяване, когато дойде, ще зависи от бързото завръщане към работа на стотици милиони работници. Собствениците на капитал не могат да функционират без тях. В интерес дори на най-безчувствения плутократ е персоналът му да е здрав: хората, които са се мъчили да се справят с блокирането, няма да създадат добре мотивирана работна сила.

Всичко това повдига неудобния въпрос за неравенството. САЩ навлязоха в кризата с най-голямото разделение между богати и останали от един век, като днешните милиардери са толкова екстремни в богатството си, колкото и техните колеги в ерата на петролния барон Джон Д. Рокфелер. Пропастта е почти толкова фрапантна в Европа и Азия.

Богатите предприемачи спечелиха непропорционално както от глобализацията, така и от интернет революцията. За да бъдем честни, те създадоха нови индустрии с милиони работни места и предоставиха невъобразими нови услуги на милиарди потребители.

Още преди пандемията ставаше очевидно, че онези, които остават встрани от тези дълбоки икономически промени, страдат от неравенството. Зсаегнат беше не само поминъкът им, но и тяхното здраве. Икономистите Ангъс Дийтън и Ан Кейс установиха във влиятелно проучване, че бедните млади американци умират от това, което те наричат ​​„болестите на отчаянието“.

Както фактически Тръмп посочи, Covid-19 изостри неравенство, което вече съществуваше.

Във „Великият изравнител”, книга за неравенството от 2017 г., историкът Уолтър Шейдел заключава, че съвременните общества са склонни да генерират високи нива на неравенство, които се обръщат само чрез катастрофи като война или чума. Той казва, че подобни шокове са „изчезнали засега и е малко вероятно да се върнат скоро. Това поставя под съмнение възможността за бъдещо изравняване."

Пишейки тази година за New York Times, Шейдел твърди, че пандемията от Covid-19 не е сравнима по мащаб с най-големите катаклизми от миналото, като средновековната Черна смърт, която е унищожила между 30% и 50% от населението на Европа. Той обаче все още вижда възможност за „прогресивна промяна“ - реформи, които в крайна сметка ще намалят неравенствата - „освен ако вкоренените интереси не се окажат твърде мощни, за да бъдат победени“.

Ясно е, че богатите често поддържат такива интереси, тъй като са склонни да се възползват от статуквото. В светлината на пандемията те трябва да се запитат колко устойчиво е това статукво в действителност.