Френско-германският спасителен пакт вече има противници

Когато ставаше дума за Европа, бившият канцлер на Германия Хелмут Шмид винаги следваше проста фраза през 70-те години на миналия век: „Нищо без Франция!“ Заедно с френския президент Валери Жискар д'Естен той осъществи много промени във външната политика.

През годините сегашният канцлер Ангела Меркел едва ли можеше да бъде обвинена във франкофилия. Когато Никола Саркози, като президент в Париж, я насърчаваше да взима повече решения самостоятелно, тя иронично се отдръпна назад: „Не съм толкова могъща като теб, Никола!“, Но сега предпазливият политик от Източна Германия се осмелява за нещо повече и заедно с френския си колега Еманюел Макрон обяви, че половин трилион евро трябва да влязат във фонд за възстановяване, планиран от ЕК. Той искаше повече пари, тя искаше по-малко, но в крайна сметка остава едно – това може да е исторически ден. Защото се смяташе, че Европа има повреда в скоростната кутия. И ще се възстанови трудно.

Но вече има съпротива на френско-германския план. Австрия, Холандия, Дания и Швеция настояват, че ЕС трябва да издаде само заеми, които ще се връщат, а не - безвъзмездни средства.

Канцлерът на Австрия Себастиан Курц заяви вечерта, че е обменил мнения с държавните ръководители на Холандия, Дания и Швеция. „Нашата позиция остава непроменена", написа Курц в Twitter. Това е проблем за Меркел и Макрон, защото планът трябва да бъде одобрен единодушно от всички 27 държави от ЕС.

Този вторник Меркел иска да популяризира плановете си заподпомагане на икономиките в ЕС във видеоконференция с ръководителите на правителствата на Полша, Унгария, Чехия и Словакия.

Въпреки критиката континентът приема посланието от Париж и Берлин като знак, че френско-германското приятелство, затвърдено в редица речи, е нещо повече от просто риторична танцова стъпка. В продължение на три години Макрон, с имиджа си на новия европейски визионер, проектираше визия след визия, но получи досега само няколко учтиви фрази. Съвсем доскоро Берлин бе хладен към всяко едно негово предложение.

Е, за любов не може и да става дума, но поне за зараждане на духа на общността в рамките на кризата. Меркел се отказва от съпротивата си срещу нов дълг, защото новият фонд, в традицията на плана „Маршал“, отпуска и безвъзмездни средства и се финансира чрез облигации. Франция и Германия не са всички в Европа, но без тях нищо на Стария континент не може да се случи. Хелмут Шмид би се зарадвал на това.