Covid-19 дава шанс за съживяване на публичните пазари

Всичко това има по-голямо значение, отколкото предполагате. Първо, то „разделя възможността за инвестиции“, както се казва в доклада на Milken Institute. В наши дни повечето обикновени инвеститори в действителност са изключени от печелившите възможности, тъй като инвеститорите в непублични акции трябва да бъдат „акредитирани“ или „квалифицирани“, а те нямат достатъчно активи или опит, за да се класират. Така те са ограничени до „сегментирана (и свиваща се) съвкупност от публично регистрирани компании“.

Има очевидни последици за неравенството в богатството, но най-лошото още не е дошло. Ако обществото стигне дотам, че обикновените хора да притежават твърде малко акции в листнати компании, за да се чувстват част от корпоративния свят или да се интересуват дали правителството е дружелюбно към бизнеса, самата политика ще се промени.

По-малкото регистрирани на борсата акции могат да доведат до повече анти-бизнес правителства, казват проф. Люнгквист и колегите му. Ако това се случи, то може да доведе до спад на инвестициите от страна на бизнеса в икономиката, свиване на БВП и дългосрочни загуби за всички. Продажбата на дялове на непублични инвеститори може да изглежда добра сделка за акционерите, но ако е прекалена - а аз мисля, че е - налага дългосрочни последици за всички останали, чието мнение не е отразено в продажната цена.

Какво трябва да се направи? Правителствата се притекоха бързо на помощ по време на пандемията, променяйки регулациите, за да позволят на компаниите лесно да набират капитал. Но за да се повишат отново публичните пазари, те трябва да се възползват от инерцията на Covid-19. Както при всичко останало, и тук става въпрос за стимули.

Правителствата могат да направят отписването от борсата по-малко привлекателно чрез облагане на непубличния капитал или чрез премахване на политиките, които правят регистрирането за търговия по-малко изгодно. Данъчното приспадане на лихвените плащания не помага, защото непубличните компаниите са склонни да разчитат на дълг; нито пък благоприятните данъчни правила за печалбите на тези компании.

Може също така да има смисъл да се ограничат политиките, които привидно са насочени към подобряване управлението на листнатите компании, но всъщност усилват бремето на публичния статут. И социалните активисти трябва да преосмислят някои от действията си. Ако сте мислили да се листнете, може да промените мнението си заради публичното осъждане на компаниите, изплатили дивиденти по време на кризата.

По-радикалният начин е да предоставим стимули - или дори субсидии - за листване: какво ще кажете за по-ниска ставка на корпоративния данък за по-малките фирми, регистрирани на борсата, или може би данъчно освобождаване за капиталовите печалби на основатели- собственици, които се регистрират за търговия? Има опции. Приоритетът трябва да бъде използването на този момент, за да се превърне днешният ентусиазъм към публичните пазари в по-дългосрочна тенденция, а не да си остане Kodak явление.