Нивото на инфлация спадна в повечето страни вследствие на шока от Covid-19, но много инвеститори все още се притесняват, че кризата в крайна сметка ще доведе до покачване на цените и слагане край на „Голямата умереност“, която донесе относителна стабилност в продължения на десетилетия, пише за Financial Times Михаел Щробек, главен инвестиционен директор в Credit Suisse.
Някои сочат средновековните пандемии и последващите ги периоди на ръст в цените и заплатите поради недостиг на работна ръка и стоки, като доказателство за задаваща се инфлация. Други предполагат, че мащабните монетарни и фискални стимули, разгърнати в отговор на пандемията, представляват първа стъпка към нов инфлационен режим. А някои пък смятат, че рязкото поскъпване на златото е предвестник за такава промяна.
Съмнявам се някои от тези сигнали да дадат на инвеститорите ясен отговор. Изглежда по-обещаващо да се съсредоточим върху предпоследния фактор: политически предизвикана загуба на независимост от централните банки.
Въпреки че инфлацията е далеч под целите на централните банки почти навсякъде, потенциалното й съживяване е разбираемо начело в списъка с тревоги на инвеститорите. Големите промени в ценовите нива оказват значително влияние върху възвръщаемостта на инвестициите. В миналото вдигането на цените очевидно подкопа възвръщаемостта на облигациите, а понякога навреди и на акциите.
Но преминаването към значително по-висока инфлация е в най-лошия случай малко вероятен риск, тъй като заплахата от т. нар. фискална доминация - необходимо условие за подобно развитие - е значително по-малка, отколкото често се предполага. Междувременно пазарните сигнали, макро индикаторите и стандартните модели за инфлацията са ненадеждни или дори направо подвеждащи.
Интересен момент е скорошният подем при златото. Докато благородният метал рязко поскъпна през 70-те години, които бяха инфлационни, ръстът му от 2001 до 2012 г. се случи по време на продължителен период на изключително потисната инфлация. А и прогнозното качество на пазарните инфлационни очаквания не е много по-добро, тъй като те са твърде силно повлияни от краткосрочните промени в цените, като движението на петрола.
Същото важи и за паричните агрегати (паричната база): тъй като паричният мултипликатор е силно нестабилен, растежът на балансите на централните банки е неподходящ показател за инфлацията, както ни научи Милтън Фридмън.
По същия начин връзката между номиналния брутен вътрешен продукт (инфлацията) и ръста на кредитните агрегати (банковото кредитиране) е слаба и нестабилна. Последният скок на втория показател е особено подвеждащ. По същество той беше предизвикан от масираното предоставяне на държавни гаранции за корпоративни заеми. В комбинация със силно повишените спестявания на домакинствата, това породи големия ръст на паричните агрегати. Нито един от тези показатели не означава, че номиналният растеж на съвкупното търсене ще бъде устойчиво по-висок през следващите години и ще предизвика стабилно увеличение на инфлацията.
20:30 | 12.09.22 г.