Инвеститорите трябва да се подготвят за добре дошло завръщане на инфлацията

Да се предположи завръщане на инфлацията би разбунило духовете. Инвеститорите се придържат към дефлационната теза - и то толкова страстно, че мнозина смятат, че инфлацията не може да се върне при никакви обстоятелства. Но ако погледнем отвъд днешния шок върху търсенето заради кризата с Covid-19, силите, движещи дезинфлацията през последните 40 години, изглежда отстъпват, пише за Financial Times Роб Бърнет, фонд мениджър в Lightman Investment Management.   

Централните банки, водени от Федералния резерв при Пол Волкър, започнаха да действат по-изпипано, станаха по-успешни и с по-голямо доверие в себе си. Тяхната независимост последва този успех, тъй като правителствата спечелиха публичното доверие в ефективността на паричната политика, като допълнително засилиха репутацията на централните банки за борба с инфлацията.

Ръстът на аутсорсинга намали разходите за труд и производство, като усили натиска върху цените. Рязкото нарастване на глобалните спестявания натисна лихвите надолу, понижавайки цената на капитала. Всички тези фактори се комбинираха, за да осигурят непрекъснати вълни от дезинфлация, които заливаха глобалната икономика близо 40 години.

Настоящето обаче изглежда като огледален образ на началото на 80-те години. Преминахме от инфлационен връх към дефлационно дъно. Глобализацията може да не е в отстъпление, но характеристиките й изглежда се променят. Корпоративната цел вече не е тесногръдо преследване на най-ниските производствени разходи. Екологичните, социалните и политическите фактори играят все по-важна роля. Тези фактори увеличават разходите.

В сегашната конкретна криза капиталът също загуби позиции спрямо труда, както отбелязаха Чарлз Гудхарт и Манож Прадхан. Защитата на индивида получи превес над печалбата. Насърчаването на безопасността на човека е очевидният и хуманен отговор на обстоятелствата, пред които сме изправени, но противоречи на абсолютното убеждение в свободните пазари, което бе в подем през последните 30 години. Пандемията има потенциал да промени приоритетите на обществото. Ценовата мощ на труда може да бъде засилена през следващите години поради икономически или политически причини.

Като се има предвид изборът на безопасността на човека пред печалбата, фискалните дефицити се разширяват бързо, за да смекчат въздействието на коронавируса, но този път няма усещане, че тези разходи ще бъдат последвани от строги икономии. Ако популизмът е политическо движение срещу икономиите, бъдещите повишения на данъците може да са много далеч. Строгите икономии и техните дефлационни последствия могат да се случат само след смъртта на популизма.

Вместо чрез увеличение на данъците, големите държавни разходи се финансират от централните банки. Започва форма на сливане между фискалната и паричната политика. Днешните операции не са пряко държавно финансиране на първичния пазар, но купуването на облигации на вторичния пазар е същото нещо.