Инфлацията може да е единственият изход за задлъжнелите икономики

В началото на 70-те, когато бях новобранец, с колегите ми в Борда на Федералния резерв на САЩ анализирахме инфлацията от страна на предлагането. Глобалният икономически растеж бе отприщил скок в цените на суровините, подсилен от четирикратно поскъпване на петрола след арабско-израелската война от 1973 г. Тъй като пазарите на труда вече бяха затегнати, производителността - слаба, а регулаторните разходи в САЩ растяха, скоро последва спираловидно повишаване на заплатите. Последва стагфлационно десетилетие на двуцифрена инфлация и бавен растеж. Представянето на финансовите пазари бе ужасно, припомня си на страниците на Financial Times Стивън Роуч, преподавател в Йейлския университет. 

Разбира се, това никога не може да се повтори, нали, пита Роуч. Централните банкери настояват, че инфлационните очаквания са здраво вкоренени. Филмът на ужасите от началото на 70-те върви в обратна посока. Цените на петрола се сринаха, както и тези на други суровини, а нарастващата безработица уби всяка вероятност от инфлация на заплатите. Междувременно търсенето ще остане под натиск, тъй като социалното дистанциране пречи на потребителите да пазаруват, да се хранят навън, да пътуват и да практикуват други развлекателни дейности.

Има обаче уловка. Отслабването на потреблението ще продължи само докато се появи ваксина или противовирусен препарат за Covid-19. Ако това отнеме още 12 до 18 месеца, както смятат учените, търсенето ще се натрупа както никога досега. Ако приемем, че междувременно правителствата продължават да поддържат доходите на работниците, освобождаването на това отложено търсене може да предизвика инфлационна спирала, която пазарите не очакват.

Семената за такъв резултат се посяват и от прекъсването на световните вериги на доставки. В началото на 70-те години на миналия век - въпреки периодичния натиск от глобално търгуваните суровини, инфлацията беше преди всичко местно явление, движена от вътрешните пазари на труда, националните регулаторни режими и сравнително затворените икономики, които не зависеха много от трансграничната търговия. Появата на глобални вериги за доставки промени всичко това.

Те възникнаха от японските производствени системи just-in-time от 80-те години и набраха скорост благодарение на намаляващите транспортни разходи, новите технологии и пробивa в логистиката на доставките. Според оценките на МВФ почти три четвърти от увеличението на търговията между 1993 и 2013 г. се дължи на развитието на веригите за доставки. С петкратното увеличение на търговията за тези 20 години веригите задвижиха глобална икономическа експанзия.

Също толкова важно, те бяха важен източник на дезинфлация. Преди да удари Covid-19, Банката за международни разплащания изчисли, че глобалната инфлация би била с около един процентен пункт по-висока, ако не беше генерираната от веригите на доставки ефективност на световната продукция.