И накрая, повечето професионалисти от областта на инвестициите знаят, че „работният модел“ на икономистите, кривата на Филипс - която цели да покаже връзката между заетостта и инфлацията - доста зрелищно се провали в предвиждането на инфлацията през последните години. Следователно изглежда, че базираните на икономиката или финансите подходи не дават ясен отговор на нашия въпрос.
Може би по-добър подход би било фокусирането върху политическата икономия. Постоянно високата инфлация изискваше пряка фискална доминация над паричната политика, като централните банки на практика бяха принудени да финансират огромни държавни разходи. Ключовият въпрос, който трябва да зададем, е дали пандемията от Covid-19 ни поставя на ръба на такава промяна.
Да се направи това заключение е преждевременно. Фискалните и монетарните власти се радват на силна политическа подкрепа, за да засилят икономиката и да оказват помощ на най-засегнатите от кризата, но това не трябва да се тълкува като консенсус, който благоприятства подчиняването на паричната политика на тесни политически цели.
В еврозоната е трудно да си представим такава промяна на режима предвид мандата на Европейската централна банка и антиинфлационната позиция на северните държави. Някои може да посочат Япония като основен пример за фискална доминация, но фискалните и монетарните власти там се стремят съвместно да стимулират растежа и - засега безуспешно - инфлацията.
По-интересен случай е Китай, където правителството има правомощието да разпорежда на централната си банка да предоставя средствата, необходими за финансиране проектите на комунистическата партия. Въпреки това предпазливостта в Китай надделява дори в разгара на тежка глобална рецесия. Изглежда Пекин осъзнава рисковете, които може да представлява нарастващата инфлация, тъй като такива случаи в миналото се оказаха дестабилизиращи социално и политически.
Остават САЩ. Трябва ли да очакваме преминаване към фискална доминация там? Въпреки зашеметяващия държавен дефицит и огромния обем на активи, които Федералният резерв купува, е твърде рано да се каже. Разбира се, преизбраният Доналд Тръмп би могъл да се стреми да подкопае независимостта на Фед, или пък левичарски конгрес, сформиран на гърба на успеха на Джо Байдън може да окаже натиск върху централната банка да финансира раздути социални програми.
И двата сценария обаче биха срещнали значителна съпротива, като политическият център ще се стреми да гарантира, че Фед се придържа към мандата си за ниска инфлация и остава независим. Но консенсусът все пак може да се измести отново към финансирането на фискални програми с данъчни приходи, а не с дълг, купен от централната банка.


Климатът на България се променя: Хиляди жертви и над 1 млрд. евро загуби
Български учени разкриха ключ към рядко генетично заболяване
България е сред последните в ЕС по изучаване на втори чужд език
Гилфойл натиска България за американския газ - на срещата с Йотова присъства и лобист на гръцка компания
Ето какво ще е времето в понеделник
Изкуственият интелект ще позволи правни услуги на по-приемлива цена
Асоциираното членство на Канада в ЕС изглежда изгодно за тях, но повдига въпроси
Данъчна заплаха е вдигнала изплащанията от британските непублични фондове
Енергийната инфлация в Европа създава печеливши и губещи акции
Лондон е заплашен с жилищна криза през идните години
Най-скъпият Rolls-Royce струва повече от 30 нови Ferrari
93-годишен продаде огромната си колекция от страхотни коли
Как да „спасите“ акумулатора в извънредна ситуация
Plug-in хибридите с най-голям електрически пробег
Opel Monza GSE: Забравеният магистрален звяр
"Късметът може да изчезне": Защо атомната бомба не е пример за управление на ИИ?
ГДБОП: Българите търсят алтернативи след края на Zamunda, ArenaBG и Zelka
Русия порази централата на най-големия мобилен оператор в Украйна
Омбудсманът: Никой не знае какъв ще бъде размерът на минималната заплата
преди 6 години Цитирам: "Но преминаването към значително по-висока инфлация е в най-лошия случай малко вероятен риск, тъй като заплахата от т. нар. фискална доминация - необходимо условие за подобно развитие - е значително по-малка, отколкото често се предполага. Междувременно пазарните сигнали, макро индикаторите и стандартните модели за инфлацията са ненадеждни или дори направо подвеждащи." Такива общи спекулации ми приличат на хвърлянето на боб. После се случват други неща и тези автори се стаяват (снишават) все едно, че не са писали такива "предсказания". При това сега сме в летен период и забавена икономика. Нещата ще тръгнат от наесен. Не са и питали генерал Муфтаджийски колко яко ще се мре от втората вълна на пандемията. Фразата е казана на шега, каквато е и спомената персона, но проблемите и несигурността си стоят. отговор Сигнализирай за неуместен коментар