Президентските избори ще определят мястото на САЩ в света

Връзката между този вътрешен дебат и втората част в избора е в най-добрия случай крехка. Външната политика рядко е от голямо значение в такива кампании. Тази не изглежда да бъде изключение, дори ако Тръмп смята, че може да спечели гласове чрез увеличаване на натиска върху Китай. 

Подкрепата на Владимир Путин за Тръмп не е изненадваща. Американският президент изглежда омаян от руския си колега. Китайският президент Си Дзинпин обаче се смята, че предпочита Байдън. По традиция китайските лидери са харесвали републиканските „реалисти“ пред демократите, които са по-склонни да обръщат внимание на човешките права. Но в този случай Си може да е заключил, че всичко друго е за предпочитане пред яростната непредсказуемост на Тръмп.

Партньорите и съюзниците на Америка са още по-заинтересовани от изборите. В продължение на 75 години повечето от тях просперират под американската опека в областта на сигурността. Сега, със забележителното изключение на маргинални автократи като Реджеп Тайип Ердоган в Турция или Мохамед бин Салман в Саудитска Арабия, мнозинството ще посочат редица причини да подкрепят Байдън.

Тръмп е нехаен към приятелите на Америка. Изтегли страната си от Парижкото споразумение за климата, разтури ядрената сделка с Иран, подкопа НАТО и замени търговската дипломация с митнически войни и трансгранични санкции. Слоганът му „Америка преди всичко“ е отказ от лидерството, което САЩ поеха след Втората световна война.

Последното е това, което наистина има значение и отличава предстоящите избори от всички останали досега. Отмина времето на Pax Americana (относителният световен мир, гарантиран от САЩ - бел. прев.) Преразпределението на световната мощ, особено към Китай, означава, че новият ред, който в крайна сметка ще го замени, засега е неясен. САЩ могат да действат като обединител на световните демокрации или да се оттеглят, за да наблюдават как старата система прераства в хаос.

Последния път, когато Америка избираше между изолационизма и ангажираността, бе през 30-те години. Икономическото възстановяване, започнато с Новия курс на Рузвелт, беляза бавното и неравномерно завръщане към ангажираността. Около десетилетие по-късно доктрината на Труман постави за американска цел глобалното лидерство. Оттогава насам ентусиазмът на нацията към външни намеси се колебаеше, но основополагащото допускане остана неоспорено.

Сега нещата се въртят около изборните бюлетини през ноември. Но дали външната политика на Тръмп в стил „не ме е еня какво мисли света“ е опасно, но кратко отклонение, или американците изгубиха трайно от поглед многото предимства, които извлякоха от международното лидерство? Това е сериозен въпрос.