Защо публичните пазари на акции губят популярност?

Когато Джеф Безос направи Amazon публична компания през 1997 г., тя беше само на три години. Той се нуждаеше от 50 милиона долара и публичните пазари бяха единственото място, откъдето да ги получи, пише за Financial Times Мерин Самърсет Уеб, галвен редактор на MoneyWeek. 

В края на август фирмата за електронна търговия The Hut Group обяви плановете си да се листне във Великобритания. Компанията е 14-годишна и ще се стреми да набере малко над 1 млрд. долара. Но причината за регистрирането й на борсата не е набирането на пари. То бе породено от „искане за ликвидност“ от спомоществователите. Кои са те ли? Фирми за непублични инвестиции: KKR притежава 19 процента от бизнеса.

Тези две листвания са показателни за последните 20 години. Според доклад на Morgan Stanley, компаниите са привличали повече финансиране от непубличните пазари, отколкото от публичните, през всяка година от 2009 г. насам.

Twitter, например, набра 800 млн. долара частно, преди да почне да се търгува на борсата през 2013 г. Компаниите вече се листват много по-рядко и много по-късно - често след като годините им на растеж са били финансирани от фирмите за непублични инвестиции. През 90-те средната възраст на кмпаниите, които се регистрираха на борсата беше 8 години, а сега е 11.

Очевидно е, че това има значение. Както казва Дънкън Ламонт от фонд мениджъра Schroders „публичните пазари на акции представляват най-евтиният и най-достъпен начин спестителите да участват в растежа на корпоративния сектор“. Ако се допусне тези пазари да западнат, обикновените инвеститори ще загубят - още повече, като се има предвид, че нелистваните компании често са в индустрии с висок растеж.

С течение на времето, ако най-добрите компании не се регистрират за търговия, възвръщаемостта от публичните пазари вероятно ще спадне. Ако бяхте инвестирали 10 000 долара в Amazon през 1997 г., сега щяхте да имате 12 милиона.

Разбира се, Amazon е изключение, но малките компании на растежа имат потенциал за изключителни печалби. Би било смело да предположим, че по-зрялата Hut предлага същото. От това има последици за неравенството в богатството и (ако твърде много растеж отива извън пазара към малцина) за обществената подкрепа за капитализма.

Какво движи изместването от публичните пазари? Отчасти става въпрос за неохотата на самите компании. Разходите по листването нараснаха значително от 90-те години насам. Един пример: средният брой на думите в годишните публични отчети в САЩ се е увеличил над два пъти - от 23 000 на 50 000. Усили се и общественият контрол над корпоративните ръководители. Вече не е толкова лесно, евтино или пък забавно, колкото беше, да се управлява листната на борсата компания.

Истинската причина обаче може да не е от страната на предлагането, а от тази на търсенето. Най-простото обяснение за голямата промяна, посочва Morgan Stanley, са „изискванията на институционалните инвеститори“. Ако управлявате пенсионен фонд, вероятно ще се тревожите за разширяващата се пропаст между активите и пасивите.

В САЩ недофинансираните пенсионни задължения може да достигнат 6 трлн. долара. Във Великобритания Фондът за пенсионна защита оповести общ дефицит от 200 млрд. паунда за пенсионните схеми с фиксирани плащания.