Защо публичните пазари на акции губят популярност?

Има три неща, които мениджърите могат да направят. Те могат да плащат по-малко на бенефициентите (никой не залага на това), да увеличат вноските (спонсориращите компании не искат) или накрая, да опитат да увеличат възвръщаемостта на активите, които имат. Всички харесват тази последна опция, но тя вече не е толкова лесна, колкото беше.

Просто погледнете историята на 350-те милиарда долара, държани от Системата за пенсиониране на държавните служители в Калифорния (Calpers). До началото на 90-те години мениджърите оценяваха, че изискуемата им норма на възвръщаемост от тези активи е под доходността на държавните ценни книжа. Това улесни нещата (купувайте облигации и спете спокойно).

До 1992 г. изискуемият процент достигна 8,75%, докато доходността по 30-годишните щатски ДЦК бе 7,75%. Сега вече не беше толкова лесно, но мениджърите трябваше да осигурят само още 1% годишно. По-рано тази година цифрите бяха съответно 7% и 1,4%. Виждате проблема. Calpers няма избор - или смята, че няма избор - освен да търси по-висока възвръщаемост. Това някога можеше да означава влагане на повече пари в листнати компании. Но вече не е така: GMO прогнозира спадове от 4-6% за публичните акции в САЩ през следващите седем години. Това тласка мениджърите към непубличния капитал.

Това е ситуация, която скоро няма да се промени. Ресурсите на частния капитал са рекордно високи. И се задават още. Един от най-големите институционални инвеститори в света, Калифорнийската учителска пенсионна схема, наскоро увеличи дела на вложенията си в непублични компании от 9,4 на 13 на сто. Почти половината от институционалните инвеститори, наскоро анкетирани от BlackRock, заявиха, че търсят повече частен капитал. САЩ също така наскоро улесниха хората да инвестират в непублични компании чрез своите пенсионни планове.

Това добра идея ли е? Все още не може да се каже. Има доказателства, че исторически частният капитал има по-голяма възвръщаемост, а е и по-малко волатилен. Но последната тенденция може просто да отразява факта, че мениджърите на непублични вложения могат да използват слабата ликвидност, за да изгладят възвръщаемостта, докато първата може да не се запази при бързия растеж на индустрията, който засили конкуренцията и вдигна цените на частните компании (предупреждение за балон) .

Обикновените инвеститори може да се изкушат да игнорират всичко това и да се опитат да си осигурят старомодна възвръщаемост от акциите на по-новите пазари. Броят на листнатите компании може да е спаднал в САЩ, Великобритания и Германия, но е нараснал значително другаде - например на азиатските пазари.

За съжаление, това няма да е достатъчно. Най-добрите компании навсякъде вероятно ще останат в частни ръце за известно време. За инвеститорите по света обещанието за някаква (дългова) възвръщаемост на непубличните пазари е по-добро от сигурността на почти нищо другаде.