Да, Тръмп не започна войни, но дългът и при него скочи

Имаше множество причини. Намаляването на данъците на Тръмп, особено рязкото свиване на ставката по корпоративния данък до 21% от 35%, снижиха сериозно федералните приходи. CBO изчисли през 2018 г., че данъчните съкращения ще увеличат дефицитите с около 1,9 трилиона долара за 11 години.

Междувременно твърдението на Тръмп, че увеличените приходи от митата ще спомогнат за елиминирането (или поне за понижаването) на националния дълг, не се оправда. През 2018 г. администрацията на Тръмп започна да повишава митата върху алуминия, стоманата и много други продукти, започвайки глобалната търговска война с Китай, Европейския съюз и други страни.

Митата наистина донесоха допълнителни приходи. През фискалната 2019 г. те добавиха нетно около 71 млрд. долара, което бе с около 36 млрд. повече от последната година на президента Барак Обама. Но въпреки че 36 милиарда са много пари, това е 1/750 част от държавния дълг. Тези 36 милиарда долара покриваха лихвата по държавния дълг за едва три седмици - тоест, ако Тръмп не беше решил еднолично да насочи немалка част от митническите приходи към фермерите, засегнати от търговските му войни. Бизнесът, който беше в затруднение в резултат на митата, също плащаше по-малко данъци, компенсирайки част от увеличените приходи от мита.

До началото на 2019 г. държавният дълг се повиши до 22 трилиона долара. Бюджетният план на Тръмп за 2020 г. го нарече „сериозна заплаха за нашия икономически и обществен просперитет“ и заяви, че САЩ преживяват „криза на националния дълг“. Същият този план обаче включваше значителен ръст на държавния дълг.

Към края на 2019 г. дългът се увеличи до 23,2 трилиона долара и все повече федерални служители биеха тревога. „Нито след Втората световна война страната е имала дефицити по време на ниска безработица, колкото предлаганите - нито през миналия век е имало толкова големи дефицити, колкото дълго предвиждаме сега“, каза през януари 2020 г. директорът на CBO Филип Суейджъл.

Седмици по-късно COVID-19 избухна и влоши неимоверно финансовата ситуация. Към 31 декември 2020 г. държавният дълг бе скочил до 27,75 трилиона долара, което е с 39% повече от 19,95 трилиона долара, когато Тръмп положи клетва. Правителството завърши финансовата 2020 с публично търгуван дълг, предпочитаната мярка на CBO, от около 100% от БВП. CBO прогнозира по-малко от година по-рано, че това ще стане едва през 2030 г. Като се включат трилионите, дължими на различни държавни доверителни фондове, общият дълг сега е около 130% от БВП.

Тук би трябвало да е мястото да представим версията на Тръмп. Но не успяхме да намерим някой, който да я изложи. Джъд Диър, говорител на Белия дом, ни препрати към Службата за управление и бюджет (OMB) към Белия дом.

От OMB не отговориха на нашите запитвания. Министерството на финансите ни насочи към коментари, направени от директора на OMB Расъл Воот през октомври, в които той прогнозира, че с намаляването на пандемията и възстановяването на икономическия растеж „фискалната картина“ ще се подобри. OMB обвини законодателите за дефицита, когато Тръмп представи предложения от него бюджет за 2021 г.: „За съжаление, Конгресът продължава да отхвърля всякакви усилия за ограничаване на разходите. Вместо това те допринесоха значително за продължаващото набъбване на федералния дълг и дефицит, излагайки на риск фискалното бъдеще на нацията."