Да, Тръмп не започна войни, но дългът и при него скочи

И все пак ръстът на дефицита при Тръмп е исторически. Стърл от Центъра за данъчна политика направи сравнение между всички американски президенти, използвайки метрика, наречена „първичен дефицит“. Определя се като дефицита минус лихвените разходи, тъй като лихвите са единствените бюджетни разходи, които президентите и Конгресът не могат да контролират, освен ако не искат да направят немислимото и да изпаднат в просрочие по дълга. Стърл разглежда статистиката на 45 президенти, за да види как първичният дефицит е намалявал или нараствал спрямо размера на икономиката между първата и последната година на администрацията.

Тръмп има третия по големина ръст на първичния дефицит, 5,2% от БВП - зад Джордж Буш (11,7%) и Ейбрахам Линкълн (9,4%). Буш, разбира се, не само прокара голямо намаление на данъците, както Тръмп, но и започна две войни, които силно надуха бюджета за отбрана. Линкълн трябваше да плати за Гражданската война. За разлика от тях, войните на Тръмп бяха почти изцяло политически.

Националният дълг на САЩ сега е на най-високото си ниво като дял от БВП от края на Втората световна война. След края на войната извънредните военни разходи изчезват, започва следвоенно възстановяване и дългът започва бързо да се топи.

Но това няма да се случи този път. Когато Втората световна война приключи преди 75 години, социалното осигуряване беше в зародиш, а Medicare не съществуваше. Днес много от най-големите и най-бързо нарастващи разходи в страната, особено за социално осигуряване и Medicare, са залегнали в бюджета поради застаряващото население. Тези разходи са напът да нараснат рязко. Стърл наскоро изчисли, че се очаква разходите за социално осигуряване, здравеопазване и лихви да възлязат на 122% от общия ръст на федералните приходи от 2019 до 2030 година.

Освен това, инвестициите в бъдещето - неща като научноизследователска и развойна дейност, образование, инфраструктура, обучение на работната сила и подобни - намаляват като дял в бюджета. Данните на OMB показват, че през 1970 г. задължителните разходи (като социално осигуряване и Medicare, но без лихвите по дълга) и инвестициите са представлявали по около 30% от общите федерални разходи. Но към 2019 г., последната налична година, задължителните разходи са се удвоили до около 61%, докато инвестициите са спаднали с повече от наполовина - до около 12,5%.

Харченето все повече и повече за минали обещания и намаляването на дела на разходите за бъдещето не предвещава нищо добро за следващите поколения. Ако Тръмп бе направил това, което каза, че ще направи, и бе изплатил част от националния дълг, преди COVID-19 да удари, фискалната ситуация далеч нямаше да бъде толкова мрачна. И ако Тръмп се бе справил по-добре с коронавируса, икономическите и човешките разходи щяха да бъдат значително намалени.

В допълнение към намалението на дела от бюджета, изразходван за бъдещето, за да помогнем за изплащането на дълга от миналото, има и втора причина, поради която огромните и нарастващи бюджетни дефицити са важни: разходите за лихви.

По-големият дълг в крайна сметка означава по-големи лихвени разходи, дори в епоха, когато Федералният резерв задържа доходността на ДЦК на свръхниски нива. Правителствените разходи за лихви (включително лихвите, изплащани на държавни доверителни фондове) са били около 523 милиарда долара през финансовата 2020 година. Това надхвърля всички разходи за образование, обучение за заетост, научни изследвания и социални услуги, показват данните на Министерството на финансите.