Трябва ли да бъдат поддържани корпоративните зомбита?

Компании, които щяха да фалират и без пандемията, бяха запазени живи благодарение на безпрецедентните стимулиращи мерки, предприети през последната година в подкрепа на световната икономика, показват данните на МВФ. Има основание да ги пощадим за още известно време, пише Кейт Алън за Financial Times.

Обикновено нивото на фалити нараства през тримесечията, след като брутният вътрешен продукт започне да спада. Но обратното се случи, когато пандемията за пръв път удари световната икономика миналата пролет, според индекса на Международния валутен фонд, който отчита несъстоятелността в 13 развити икономики преди и след големи рецесии, включително миналогодишното историческо свиване. Броят на банкрутите започна рязко да намалява - и продължава да го прави. 

Стимулиращите мерки - като схеми за поддържане на заетостта чрез покриване на заплатите на работниците, гаранциите за защита на компаниите заемателки и мораториумите върху несъстоятелността - "поддържат някои нежизнеспособни фирми на повърхността", заявиха от МВФ.

Цифрите са „невероятни и абсолютно безпрецедентни“, коментира Дейвид Оуен, икономист в Jefferies.

Тази необичайна тенденция настъпи поради особения характер на кризата, според Карън Динън, старши сътрудник в института Питърсън и бивш главен икономист в Министерството на финансите на САЩ. „Повечето рецесии възникват поради някакъв дисбаланс в структурата на икономиката и следователно трябва да я променим“, посочва тя. „Настоящият ​​шок не дойде от икономиката, така че бихме искали да върнем икономиката в състоянието отпреди пандемията.“

Но сегашните мерки „вероятно само са отложили фалита на някои компании, изправени пред несъстоятелност“, смята Карън Харис, управляващ директор на групата за макро тенденции в консултантската компания Bain. „Пълният размер на изкривяването ще се прояви, след като тези извънредни мерки бъдат отменени.“

Помощите отлагат необходимостта от разглеждане на въпроси, на които просто още не можем да отговорим: кой от най-засегнатите сектори - като пътувания, развлечения, физическа търговия и гостоприемство - ще се съживи и до каква степен? Ще се върнат ли компаниите в офиса и как ще се променят икономически клъстери като градските пейзажи в центъра?

Коронавирусната подкрепа освен това задържа милиони хора на работа, които иначе биха се сблъскали с променящи живота им финансови затруднения. Колкото по-дълго хората са без работа, толкова по-вероятно е уменията им да се амортизират и да стане по-трудно да си намерят нова работа.

Това е убедителен аргумент за отлагане на вълната от банкрути поне в краткосрочен план. Но с преминаването на световната икономика във фаза на възстановяване тази година, политиците ще започнат да обмислят най-добрия момент за оттегляне на подкрепата.

Рязкото свиване на помощта рискува да предизвика масови фалити, тъй като силите на корпоративната гравитация застигат фирми, които бяха държани на изкуствено дишане. Тогава работните места, защитени в най-тежкия момент на кризата, могат да бъдат масово загубени.

Броят на новосъздаваните компании също е на необичайно високо ниво в няколко големи икономики, което предполага, че поне някои части от световното стопанство вече преживяват силно възстановяване. Оуен обаче казва, че е „малко вероятно тези нови компании да поемат достатъчно бързо всички работници, които биха могли да бъдат съкратени“.

Съществува и риск масовите фалити да доведат банките до последици под формата на нарастващи необслужвани заеми и дефолти. „Стрес тестването означава, че можем да бъдем доста сигурни, че банките са по-стабилни от преди, но ако има вълна от корпоративни неплащания, тогава банките ще поемат голяма част от удара“, изтъква Оуен. „Трябва да обмислим как да разтурим тези компании, без да нанасяме щети на цялостното икономическо възстановяване.“

В резултат на това „възстановяването няма да бъде толкова лесно, колкото мислят някои“, заключава Динън. „Има усещане, че отлагаме решенията, които трябва да бъдат взети, но засега това е правилно.“