Ами ако младите се ваксинират първи срещу COVID-19?

Изображения на възрастни и уязвими хора, които получават ваксини срещу COVID-19, излъчвани във всички новинарски емисии, стоплят сърцата в отчаяни времена и дават знак, че вървим към преодоляването на пандемията. Ако обаче стратегията за ваксиниране е напълно погрешна? Това се пита д-р Джулиан Танг, почетен професор и клиничен вирусолог в Университета в Лестър, в свой анализ за онлайн изданието Politico.

Танг посочва, че е много вероятно завръщането към нормалността да изисква ваксиниране първо на коренно различна демографска група – младите и активните. Ако имахме неограничени ваксини срещу COVID-19, вероятно щяхме да започнем кампаниите си за ваксиниране, като не се избира приоритетно ваксиниране на възрастни или млади хора.

Причините да се ваксинират първо възрастните са очевидни: те са изложени на най-голям риск от тежки усложнения от COVID-19 и смърт. Ваксиниране първо на младите би означавало, че децата могат да се върнат в училище, без да се заразяват помежду си, както и да заразяват своите родители и учители. По този начин се защитават също така възрастните и уязвимите. Хората биха могли да се върнат и на работа, както и да станат обичайните клиенти на заведенията, кината, театрите, които се борят да останат на повърхността заради блокадите.

В този идеален сценарий всички печелят: възрастните хора са защитени, а по-младите им семейства и приятели са имунизирани и след това могат да ги посетят. Работниците могат да изкарват прехраната си и да подкрепят други бизнеси, като станат техни клиенти.

В отговор на тези условия повечето страни на Запад избраха да дадат приоритет на ваксинирането на възрастните и уязвимите, като същевременно държат по-младото население вкъщи. Това е стратегия, която има интуитивен смисъл, но ефектите от продължителното затваряне на хората са опустошителни и може да попречат на цялостното ни възстановяване.

На много места децата трябва да учат дистанционно, а реалното им, присъствено обучение се прекъсва за седмици или месеци, когато огнищата от коронавируса принуждават училищата да затворят врати. Междувременно повечето млади възрастни живеят в неизвестност - изправени пред несигурни перспективи за работа и силно ограничен социален живот.

За младите страхът се усложнява от факта, че на хоризонта няма крайна дата: „Успявам да спазвам правилата и мога да прекарам известно време сам, но се страхувам.“ Пренебрегването на тази тежест върху децата и младите хора си има сериозна цена. На човешко ниво ситуацията оказва влияние върху психичното им здраве и развитие. В по-широк социален мащаб блокадата рискува да възпрепятства възстановяването след пандемията.

Има и други начини да помислим на кого да дадем приоритет при ваксинацията. Медицинските работници от първа линия, които са изложени на най-голям риск от заразяване с COVID-19, трябва да получат ваксина първи. След това обаче етичните аргументи за ваксиниране първо на активното население са по-силни.