Фискалният пакет на Байдън за 1,9 трлн. долара е рисков експеримент

Колко фискален стимул е твърде много? Дебатът по този въпрос сред икономистите, които подкрепят целите на администрацията на Джо Байдън, стана ожесточен. Това не е лошо: политиките трябва да се обсъждат. В тази ситуация, както и по време на финансовата криза от 2008 г., човек трябва да оцени рисковете от правенето на твърде малко спрямо тези, ако се направи твърде много, пише Мартин Улф за Financial Times.

По принцип нямам възражения срещу огромните фискални разходи. В действителност, през януари 2009 г. аз твърдях, че САЩ трябва да поддържат бюджетен дефицит в размер  на 10% от брутния вътрешен продукт, докато увредените баланси на частния сектор не бъдат поправени, казва Улф. Малко след това твърдях, че трябва да се поучим от Япония, за да разберем опасностите, пред които тогава бяха изправени западните икономики. Също така от самото начало осъзнах, че пандемията е извънредна ситуация, подобна на война. Политиките наистина трябваше да следват военновременен модел.

Въпреки това е жизненоважно да се разпознае какво прави пандемията различна от финансовата криза или войната. За разлика от финансовата криза, Covid-19 няма непременно да създаде прекомерен лош частен дълг, който може да потисне търсенето за неопределено време. Вместо това балансите на хората, които печелят добре и харчат малко, всъщност са се подобрили. Също така, за разлика от войната, пандемията не унищожава физическия капитал. Следователно има голям шанс икономиките да се възстановят наистина силно, след като веднъж страхът от болестта отшуми. Ако е така, доминиращата част от планирания отговор на фискалната политика трябва да бъде насочена не толкова към краткосрочната помощ, колкото към „новото по-добро изграждане“, чрез насърчаване на трайно увеличение в публичните и частните инвестиции.

Това е контекстът, в който трябва да се разглежда дебатът относно фискалния пакет на администрацията на Байдън за 1,9 трлн. долара. Това не е философски дебат, а спор за размера, времето и естеството на пакета. Главният герой е Лари Самърс, бивш министър на финансите на САЩ и главен икономически съветник на Барак Обама, подкрепен от Оливие Бланшар, бивш главен икономист на МВФ. И двамата са кейнсианци и поддръжници на администрацията на Байдън. Самърс дори разработи теорията за „трайната стагнация“, която оправдава разчитането на фискалната политика.

Самърс наскоро постави под въпрос разумността на пакета в Washington Post. Той заяви, че стимулът, равен на 13% от БВП (първият пакет от 900 млрд. долара плюс сега обсъждания за 1,9 трлн. долара), е „много голям, особено в икономика с извънредно разхлабени финансови условия, прогнози за сравнително висок растеж, все още неудовлетворени потребности от публични разходи и много големи частни спестявания. Бюджетният дефицит през 2021 г. според предложените планове бързо ще се приближи до рекордните нива от Втората световна война като дял от икономиката".