Универсалният базов доход е изход от петролната зависимост на Персийския залив

Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив (GCC) са изградили своите икономики, общества и политически системи около петрола. Те обаче са изложени на нарастващ риск от сътресения, тъй като значението на суровината в световната икономика намалява и цените падат. Универсалният доход за гражданите може да помогне на правителствата за плавен преход към пост-петролен свят, пише Зиад Дауд за Bloomberg.

Петролът има централно място в обществения договор в Персийския залив. Петродоларите осигуряват лъвския дял от държавните приходи, което позволява на управляващите да поддържат ниски данъци. Монархиите в Персийския залив осигуряват на гражданите добре платени и обикновено непродуктивни работни места в публичния сектор като начин за разпределяне на приходите от петрол - и за компенсиране на ограниченото политическо представителство.

Това има вреден вторичен ефект за частните компании, като оскъпява местните таланти. Високите заплати и ниската производителност водят до това, че повечето стоки и услуги, произведени в Персийския залив, са по-скъпи, отколкото другаде, което осуетява усилията за диверсификация на производството далеч от добива на въглеводороди.

Въпреки това тази ситуация, с петрола в основата на политическата икономия, бе полезна за региона. Стандартът на живот се повиши: Страните от GCC са в горната третина по доход на глава от населението. Петролът също така финансира развиването на физическата инфраструктура. 

Но цените на петрола едва ли ще останат достатъчно високи, за да поддържат статуквото още много дълго. Загрижеността за околната среда измества търсенето на енергия от петрола към по-чисти източници. Технологиите ускоряват прехода, като същевременно правят доставките на петрол по-изобилни.

Може да изглежда странно да се пророкува смъртта на петрола, когато цените се движат около 70 долара за барел. Но тези стойности се поддържат от OПЕК+, който продължава да задържа 7% от глобалното предлагане. От страна на търсенето потреблението вероятно ще достигне своя връх през следващите 10-20 години, ако не и по-рано.

Още преди да удари пандемията Международният валутен фонд прогнозира, че богатството на Персийския залив в размер на 2 трилиона долара ще бъде изчерпано до 2034 г. Страните все повече ще се затрудняват да финансират своите бюджети и да поддържат валутния си фиксинг спрямо долара. Забавеното създаване на работни места в публичния сектор може да предизвика гнева на хората.

До този момент опитите за отбиване на икономиките от GCC от огромната им зависимост от петрола имат само ограничен успех. Правителствата обявиха няколко „визии“ и стратегии, всички с икономическа диверсификация в своята основа, но те не успяха да постигнат целите си.

По-просто и по-работещо решение на проблема е концепцията за универсалния доход: Вместо да наемат хора на непродуктивни държавни длъжности, властите биха могли да правят безусловни месечни плащания към всички пълнолетни граждани, независимо от трудовия им статус, богатството или пола. Идеята е предложена и от Стефен Хертог от Лондонското училище по икономика и Али Ал-Салим, инвеститор, базиран в Персийския залив.